Д-р Пенков: Промяна на донорското законодателство не може без обществен дебат

„За да бъде променено законодателството в областта на донорството и трансплантацията, е необходимо широко обществено обсъждане, тъй като темата е изключително чувствителна.“ Това посочи здравният министър по време на среща със Стефан и Максим Иванови, които преди дни се завърнаха у нас след трансатлантическо плаване в подкрепа на Националната кампания „Да. За живот!“

Стефан и Максим Иванови, които са се посветили на каузата на донорството, предлагат нормативната уредба, касаеща донорството, да бъде променено така, че всеки гражданин да се приема за потенциален донор, ако приживе не е заявил категоричен отказ. Според тях по този начин няма да е необходимо съгласието на роднините, което означава, че те няма да бъдат натоварвани с трудното решение дали да дарят органите на свой близък, изпаднал в мозъчна смърт. По време на срещата бяха дискутирани основните причини за малкия брой донорски ситуации в страната, сред които незадоволителното ниво на обществената осведоменост, най-честите причини за отказ от страна на близките, мотивацията на координаторите по донорство, последните промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и др.

Поставено беше началото на широк обществен дебат за донорството в България. Ще предприеме ли държавата стъпки за по-ясен регламент и как изглежда процедурата за донорство в момента, зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков коментира темата в "Нашият ден":

"В последния месец се направиха две видеоконферентни връзки с всички донорски центрове, с координаторите по донорство на место и с директорите на болниците, за да видим дали имат организационни проблеми. Оказа се, че такива няма. Това, което се случи тази година – намаляването на донорските ситуации до 4 само – се дължи на епидемичната обстановка. В Европа, с малко изключения, се забраниха трансплантациите за определен период от време. Сега в България са разрешени и тази кампания от миналата година (имаше над 40 донорски ситуации), която имаше добри резултати, на практика пандемията я унищожи. Отново трябва да информираме обществото, да премахнем съмненията, страховете и притесненията, за да може отново да дарим живот."

Реаниматорите, условията, центровете, болниците за донорски ситуации

"30 са болничните бази, които имат лиценз и разрешение като донорски центрове, малко по-малко са центровете за трансплантация. Там са подготвени екипи и имат в съветите, които са създали, към болниците и към координаторите – невролози, интернисти, психолози, водещи са анестезиолозите. Те окончателно вземат решение след направените необходими изследвания за доказване на мозъчна смърт. А за колегите е трудно да обяснят внимателно и спокойно, че с този акт на дарение те могат да спасят други животи. Като че ли се явява един проблем – трудният разговор с близките, когато трябват да вземат решение за даряване на органите след шока, който изживяват от смъртта на близкия. Това като че ли се явява основен проблем."

Разликата между кома и мозъчна смърт

"Нашите хора са подготвени. Има много ясно дефинирани критерии що е то мозъчна смърт и какво е кома. Правят се изследвания с контраст, със скенер, ЕЕГ – всичко това са доказателства, които остават и всеки може да ги провери, има ли въобще кръвоток в мозъка, какво е състоянието на кората и т.н. Това са абсолютно изчистени в целия свят методики за доказване на мозъчна смърт."

Какъв вид трансплантации се извършват у нас 

"Най-често у нас се правят бъбречни трансплантации. България има богат, над 50 години, опит в тази посока. Александровска болница, Болница "Лозенец" – най-често. Има и други трансплантационни центрове. Другото – трансплантация на черен дроб. Знаете за успехите в тази посока на българската медицина. Основните центрове са "Лозенец" и ВМА. Миналата година беше направена първата у нас трансплантация на бял дроб, водена от екипа на проф. Спасов. Разбира се, и проф. Генчо Начев с неговия екип в "Св. Екатерина", който осъществява трансплантация на сърца. Все още нямаме трансплантация на тънко черво, което е рядкост и в европейски мащаб. Няма и чакащи за такава трансплантация."

Д-р Пенков подчерта, че не е необходимо за рамките на България да има трасплантационни центрове във всеки областен град: "Това било излишно. Фокусирали сме се за големите трансплантации главно в два центъра. Организирали сме с екипите на центровете за спешна медицинска помощ и с помощта на ВВС – те се включват винаги за транспорт на донори, на реципиенти и т.н. Създадена е такава ситуация, защото времето е много ценно."

Нормативната уредба за донорството

"В момента българският закон е доста либерален в тази посока. Чл.21, т.3 от Закона за трансплантаци на органи, тъкани и клетки регламентира кой взема решение – съпруг или дете, брат или сестра. Предложението всеки да се счита за донор, ако изрично преди това не е изразил несъгласие, е хубаво да се обсъди, да се види каква нагласата в обществото за подобна законодателна промяна заради традициите, които са създадени у нас. А традициите са – без значение какво е изразил починалия преди това, нашите лекари винаги провеждат разговор с близките на починалия. Те го чувстват като своя отговорност и задължение. Трудно е, въпреки че миналата година ние получихме подкрепа и съгласие от всички вероизповедания в България."

Достатъчен ли е общественият дебат

"В началото България тръгна доста консервативно, но след това нещата са промениха, когато се направи една експертиза на практиката в Европа. Това, което предлагат сем. Иванови, е много удобно, но ако то не се приеме от обществото, няма как да бъде наложено. Първото, което ще направим, е да поставим въпроса на обществено обсъждане – пациентски организации, съсловни организации... 

Правят се и промени от миналата година – знаете за кръстосаното донорството. В един момент обмисляхме под въздействието на нашите съвети по трансплантология ще бъде ли удачно да разделим закона на две части – една част, която касае органното донорство, и друг закон – касаещ трансплантацията на клетки и тъкани, там е малко по-различно."

Етичните проблеми

"Може би ролята на Етичната комисия е много важна – не толкова в областта на органното донорство, колкото в областта на трансплантацията на тъкани и клетки."

Чуйте цялото интервю със зам.-министър Бойко Пенков в звуковия файл.