Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националното външно оценяване след VII клас – време за промяна?

Снимка: learnwithfunbg.com

В "Нашият ден" посвещаваме време на една болезнена за цялото общество тема – моделът на Национално външно оценяване (НВО) след VII клас. 

Гост в предаването е Ирина Манушева, един от инициаторите на петицията, подкрепена от образователни експерти, учители, директори, ученици, родители и граждани, за нужда от нов формат за оценяване в края на прогимназиалния етап.

Изпитите в сегашната си форма мерят възможностите на семействата да плащат за частни уроци и курсове, заявява Манушева, която вярва, че е назрял моментът за промяна на изпитния формат.  

НВО предлага проверка на знанията на седмокласниците и входен билет за гимназията, но все повече експерти са на мнение, че сегашният модел е неефективен.

"Нашата образователна система се нуждае от спешна, коренна промяна и това вече е въпрос на оцеляване", казва Манушева.

Все още няма консенсус относно това как трябва да изглежда едно ново образование, което да отговаря на съвременните потребности на обществото ни. За съжаление много хора не осъзнават необходимостта от промяна, допълва Манушева.

Инициаторите на петицията са провели среща с представители на МОН с цел проблемът за НВО да бъде поставен на дневен ред. На срещата са присъствали директорите на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование, на Асоциация "Родители", на Националния инспекторат по образование, както и на Националната природо-математическа гимназия.

Към момента единственото, което НВО показва, е че положението е много зле, по думите на Манушева. Системата сама оценява себе си върху собствения си учебен материал, докато децата ясно показват, че не могат да смогнат и да прехвърлят прага от 50 %. Проблем, който се разширява, е разликата в представянето на отделните училища.

Манушева изтъква, че в сегашния модел деца с математически заложби зависят от изпита по български, за да влязат в желаната от тях гимназия.

Какво измерваме с тези НВО-та – това е ключовият въпрос, смята Манушева и допълва, че високото качество на образованието във всички училища е морален дълг както пред децата, така и пред цялото общество.

Манушева обръща внимание, че НВО, което не подлежи на поправка, се случва в една много крехка детска възраст – около 13 години – време, което не е подходящо за такова количество стрес.

Учениците са задължени да се профилират в паралелки по интереси, но в същото време имат много ограничени възможности, подчертава Манушева.

Необходимо е варианти за подобряване на модела да се обсъдят в широк експертен и обществен кръг, като мнението на самите ученици също трябва да бъде взето под внимание. Само така може да се стигне до устойчива и смислена за всички реформа, казва Манушева.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20