На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление мястото, откъдето тръгна „идеята“, беше парламентарната трибуна и обсъждането и приемането ѝ на първо четене стана част от договорките между политическите сили, въпреки декларациите, че тя се нуждаела от „национален дебат и консенсус“. Дори да оставим настрана въпроса за навременността и необходимостта изобщо от спорове на тази тема, тя вече влезе в социалните мрежи, пресата и електронните медии и повлече след себе си истински важни въпроси.
Къде е мястото и кои са хората, които могат с научни аргументи да обосноват едно толкова чувствително за нацията ни определение. Два от институтите на БАН – Институтът за български език и Кирило-методиевският научен център – се противопоставиха на предложението с официални становища без мнението им да бъде взето предвид от вносителите му. Оттук и следващото питане – истината ли се търси чрез промяната във формулировката за празника или политически ефект. Остава и най-трудният въпрос – чии думи избираме да чуем – на хората, които са посветили десетилетия на изследване, съхраняване и разпространение на знанията за историята на нашия език, писменост и култура, или на боричкащите се за власт политически играчи.
В предаването „За думите“ на националната програма за култура и образование можете да чуете аргументите на учените от двата института, представени от проф. Славия Бърлиева от Кирило-методиевския научен център и доц. Ваня Мичева от Института за български език.
Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..
Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..
Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..
Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...
Тази година честваме 115 години от рождението на Димитър Димов – една енциклопедична личност, останала в общественото съзнание като литературен класик,..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
"Раждавица Филм Фест" ще се проведе от 1 до 7 юли в кюстендилското село Раждавица. Организаторите на фестивала се надяват това събитие да се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg