Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Познават ли новородените майчиния си език?

Снимка: Pixabay

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен.

Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково разбиране.

В края на бременността сензорната система на бебетата е напълно изградена и те притежават доста развит слух. Доказано е, че преди да се родят, бебетата действително чуват и разпознават околни звуци, като предпочитат гласа на майка си пред този на други жени.

Изследване на бебета между 0 и 5 дни след тяхното раждане разкрива, че бебетата имат и езикови предпочитания. За целите на експеримента и със съгласието на родителите учените подбират представителна извадка от 47 бебета. Върху главата на всяко новородено е поставена мека шапка с електроди, разположени близо до мозъчните центрове за звукова обработка. Малките участници в експеримента са слушали приказката "Златокоска и трите мечки" в три варианта – на родния си френски език, на английски и на испански. Изследването регистрира повишена и по-структурирана мозъчна активност единствено по време на френския запис. Дори след края на приказката, при пълна тишина, мозъкът на новороденото продължава да реагира, което подсказва опит за извличане на информация от чутото. Това, разбира се, не означава, че бебетата знаят френски, но доказва, че имат изявено предпочитание към познатия майчин език.

Означава ли това, че се раждаме, притежавайки роден език на мозъчно ниво? За да отговорят категорично на този въпрос, учените трябва да проведат още много изследвания върху новородени в друга езикова среда, както и върху недоносени бебета или бебета, родени в билингвални семейства.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42