Тайфур Хюсеин: Репресивният апарат на Турция действа систематично

Трудностите в работата на турските журналисти в Турция и извън нея, както и комюникето на МВнР, публикувано от „Nordic Monitor“ по повод шпионската кампания срещу учители, журналисти и критици на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Тайфур Хюсеин, журналистът от „Obzornews.bg“.

Как комюникето надгражда тревогата за турските журналисти

„За съжаление, повод за тревога винаги е имало, когато става дума за отношението на турските власти към журналистите. Но поводите за тревога, както и натискът се засилиха много след идването на Ердоган на власт. От 106-о Турция падна до 154-то място в класацията на „Репортери без граница“. Поводът за тревога, както и информацията, най-често идва от колеги в изгнание, които са успели по някакъв начин да избягат от режима на Ердоган. Те все още са „трън в очите“ на управляващите в Турция, най-вече защото режимът няма лостове, с които да ги накара да замъчат. Погледнато от дистанция, ясно се вижда, че за да се изгради един такъв режим, е необходимо първо да бъдат заглушени критичните гласове на журналистите.

Днес репресивният апарат на Ердоган действа много систематично и извън Турция, ето, един от колегите ни, турци, който работи за „Nordic Monitor“, беше съвсем наскоро нападнат в Швеция и това не е единичен акт. Много интелектуалци, учители, журналисти биват отвличани, пребивани или нападани с цел сплашване и извън пределите на Турция. Турски журналисти-изгнаници винаги е имало, но те се увеличиха многократно след опита за преврат през 2016-а. Разликата обаче е, че днес с помощта на социалните мрежи техните гласове все по-трудно могат да бъдат накарани да замъчат.“

Дългата ръка след закриването на в. „Заман“

„След като българското издание на в. „Заман“, за който аз работех, беше закрито, дългата ръка на режима стигна и до мен. Най-често през заплахи към мен и семейството ми с помощта на тролове в социалните мрежи. Тези тролове се контролират от режима в Турция и ние бяхме тяхна мишена. Не трябва да се забравя, че всеки опозиционер в Турция, независимо от народността му, където и да се намира по света, щом критикува режима на Ердоган, бива отъждествяван като терорист.

Колегите ни, които живеят извън Турция, също се притесняват, защото нямат съмнение, че определени турски дипломати извършват шпионаж спрямо тях. Защото дори външният министър на Турция наскоро каза, че това е задължение на турските дипломати извън Турция – да шпионират, и шпионажът не е само спрямо турски граждани! От гледна точка на режима в това няма нищо притеснително. Колегите ни се притесняват много и за близките си, които все още живеят в Турция, защото нямат представа какво може да им се случи там. Дори и след този наш разговор не е ясно в какви списъци ще вляза самият аз, но доказателствата за това ще се появят чак след някоя и друга година. Но това няма да ме спре да търся свободата.“