Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимир Гаджоков за медийните клевети в България

| обновено на 29.09.20 в 14:47
Красимир Гаджоков
Снимка: http://www.bitelevision.com

Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, който сайт проучва собствеността на медиите, фалшивите новини, речта на омразата в тях, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо е добавил нов критерии за оценка на медиите – „Медии осъдени за клевета“.

Осъдени за клевета

„Направих го, защото този критерий показва не само моята оценка, когато класифицирам дадена медия, а е истински обективна, защото в тази категория са само медии осъдени за клевета окончателно. Това дава много ясна характеристика на тези медии. Интересно е, че те са пет: „Труд“, „Монитор“, така наречената информационна агенция „ПИК“, „Блиц“ и „Телеграф“.

Какво ги свързва

„Ако погледнете конкретните фирми, които стоят зад тях, ще видите, че формално това са различни собственици. Но тези медии имат близка политика и често се цитират едни други. Освен това, всички те атакуват определени продемократично настроени обществени личности и активисти, включително и други издатели на медии с либерални възгледи като „Капитал“, „Дневник“, „Сега“, „Свободна Европа“. Но това, което най-много ги свързва е, че едновременно, по едно и също време, в тях излизат клевети или заблуди във връзка с обществената дейност на конкретни личности.“

Как е по света

В САЩ медиите проверяват фактите и обстоятелствата поне от два независими източника, които не знаят, че са търсени от медията по конкретния въпрос. Освен това, сериозните медии винаги се свързват с тези хора, за които се готвят да публикуват материал, особено, ако е критичен и им показват фактите, които са събрали в своето проучване. Винаги публикуват отговорите на обекта на тяхното проучване или съобщават, че той е информиран за него и им е отказан отговор. Това е абсолютно задължително за сериозни публикации, които уличават някого в обществено неморални действия или намерения.“

В България

В България от години всичко това е изключително обезценено. Хвърлят се наляво и надясно много сериозни обвинения, зад които няма никакви доказателства. Хората масово ги приемат и вярват в тях. Особено, ако са изречени от високата трибуна на известна телевизия или друга медия, или от човек, който има обществена позиция. Ето, например никой в Европа не би повярвал на изказаното от Тома Биков, че на западните медии им било платено от българи да критикуват ГЕРБ. Кой им е платил? Как става това? Защо не посочи конкретни хора, които са платили? Да не говорим, че това само по себе си е абсурд и западните медии реагираха веднага.

Всъщност това изказване освен че е предназначено единствено за вътрешния пазар, е и вид проектиране как работят медиите в България. От много години тези издания, които споменах в началото на разговора ни внушават, че всичко в медиите е платено, че всяка медия може да бъде купена. Това отблъсква и обезверява аудиторията, защото през такива внушения тя започва все повече да си мисли, че е лъгана за всяко нещо, което медиите ѝ предлагат.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..

обновено на 29.11.24 в 11:19