Многоликата старинна музика с нейните образци, създадени за един, все още малко познат в България, но изящен със своята звучност инструмент, какъвто е лютнята, ще бъде представена в петъчната вечер на 25 септември, в предаването „Български изпълнители“ от 23 часа. Завесата към този безкраен музикален свят ще бъде повдигната от нашия събеседник в това вълнуващо пътуване във времето – българският лютнист и музикален медиевист в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките доцент Явор Генов.
Започнал своя път в изкуството най-напред с класическа китара в музикалното училище на родния си град Стара Загора, неговият интерес към старинните струнни инструменти и музиката, създадена за тях го отвежда в класа на Якоб Линдберг, с когото работи и до днес. Той развива активна концертна дейност в областта на ренесансовата и бароковата европейска музика като лютнист, изнася редица концерти в страната и чужбина като солист и камерен музикант.
През 2010 г. е сред избраните музиканти от цяла Европа, поканени да изнесат солов рецитал в музея за старинни инструменти Stiftelsen Musikkulturens Främjande в Стокхолм. През същата година печели конкурс за участие в концертните програми на Бароков оркестър на Европейския съюз (EUBO), дирижиран от Ларс Улрик Мортенсен, Кристина Плухар и Енрико Онофри.
С консорт за старинна музика Concerto Antico участва в някои от най-престижните международни фестивали за старинна музика: Festival de musica antiga, Barcelona, Festival Oude muziek Utrecht и всички издания на фестивала „Изкуството на барока“ в София. Осъществява редица записи с ренесансов и бароков репертоар за Българското национално радио.
В областта на музикалната медиевистика Явор Генов работи върху изследването на латинската монодия и Грегорианския хорал, като през 2009 г. е отличен с наградата за най-млад учен към Института за изследване на изкуствата към БАН.
В предаването ще чуете интересни факти за същността и историческото развитие на лютнята, споделени от Явор Генов, както и музика, създадена за нея от майсторите на Ренесанса и Барока в негова брилянтна интерпретация.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg