До другата трева…

След почти 40 години затишие в Чехия беше издадена Антология на съвременната българска поезия „До другата трева...“. Заглавието е стих от Биньо Иванов, а времевият период включва поезията от Атанас Далчев до 90-те години на миналия век. 

Подборът на авторите в Антологията е следвал принцип, обяснен в послеслова: „В българската литературна критика продължават дискусиите за литературните белези, разграничаващи двете линии в българския поетически канон. Основният критерий за включване в тази антология бе възприетият от всеки поет естетически принцип. Съставителите се стремяха да бъдат обективни (макар че всяка антология вече е вид оценка) и да се ръководят единствено от новото, с което поетът е променил и обогатил естетическите правила и изразните средства. Обобщената картина показва, че най-пълно представени са поетите, дебютирали от средата на 60-те и до началото на 80-те години на миналия век. Дали наистина това е най-плодоносният период през онзи половин век и ако е така, защо? – оставяме да анализират литературните  историци и критици.“

Тъй като всяка антология е малко или повече личен избор на съставителя и усърдна работа на преводачите, нека цитираме и още една част от този послеслов: „Необходимо е също да споменем, че преводите в тази антология ‒ за разлика от предишните издания ‒ са дело на двама поети и двама изкушени от поезията преводачи, всички владеещи прекрасно български. Този факт вдъхва оптимизъм – значи стогодишните литературни и културни връзки между българи и чехи не са били ялови, щом се е стигнало до момент, в който поети от един малък и „екзотичен“ език превеждат поетите на друг също така „малък и екзотичен“ език. Затова искаме да отбележим имената на преводачите – на първо място най-голямата приятелка на българската литература и най-заслужилата за разпространението ѝ в Чехия през разглеждания период Дана Хронкова, крепителят на традицията и най-активен съвременен литературовед-българист Марцел Черни и най-младият, човекът, на когото разчитаме за бъдещите ни литературни връзки – поетът и преводачът Ондржей Заяц. И накрая специално да споменем поетесата и преводачката Людмила Кроужилова, която бе главният инициатор за създаване антологията, която продължаваше да превежда българска поезия и през изминалите три „непоетични“ десетилетия  и благодарение на чиято самоотверженост и настойчивост вие, читателите, държите в ръцете си новата чешка антология на българска поезия с надежда да достигнем „до другата трева“ – до следващата чешка антология на българска поезия с новите поети от 90-те години нататък.“

Не бива да пропускаме и още едно име – на съставителката на тома Йорданка Трифонова, която може да чуете в звуковия файл с подробности около издаването и работата по Антологията в разговор с друг известен бохемист Добромир Григоров.