След почти 40 години затишие в Чехия беше издадена Антология на съвременната българска поезия „До другата трева...“. Заглавието е стих от Биньо Иванов, а времевият период включва поезията от Атанас Далчев до 90-те години на миналия век.
Подборът на авторите в Антологията е следвал принцип, обяснен в послеслова: „В българската литературна критика продължават дискусиите за литературните белези, разграничаващи двете линии в българския поетически канон. Основният критерий за включване в тази антология бе възприетият от всеки поет естетически принцип. Съставителите се стремяха да бъдат обективни (макар че всяка антология вече е вид оценка) и да се ръководят единствено от новото, с което поетът е променил и обогатил естетическите правила и изразните средства. Обобщената картина показва, че най-пълно представени са поетите, дебютирали от средата на 60-те и до началото на 80-те години на миналия век. Дали наистина това е най-плодоносният период през онзи половин век и ако е така, защо? – оставяме да анализират литературните историци и критици.“
Тъй като всяка антология е малко или повече личен избор на съставителя и усърдна работа на преводачите, нека цитираме и още една част от този послеслов: „Необходимо е също да споменем, че преводите в тази антология ‒ за разлика от предишните издания ‒ са дело на двама поети и двама изкушени от поезията преводачи, всички владеещи прекрасно български. Този факт вдъхва оптимизъм – значи стогодишните литературни и културни връзки между българи и чехи не са били ялови, щом се е стигнало до момент, в който поети от един малък и „екзотичен“ език превеждат поетите на друг също така „малък и екзотичен“ език. Затова искаме да отбележим имената на преводачите – на първо място най-голямата приятелка на българската литература и най-заслужилата за разпространението ѝ в Чехия през разглеждания период Дана Хронкова, крепителят на традицията и най-активен съвременен литературовед-българист Марцел Черни и най-младият, човекът, на когото разчитаме за бъдещите ни литературни връзки – поетът и преводачът Ондржей Заяц. И накрая специално да споменем поетесата и преводачката Людмила Кроужилова, която бе главният инициатор за създаване антологията, която продължаваше да превежда българска поезия и през изминалите три „непоетични“ десетилетия и благодарение на чиято самоотверженост и настойчивост вие, читателите, държите в ръцете си новата чешка антология на българска поезия с надежда да достигнем „до другата трева“ – до следващата чешка антология на българска поезия с новите поети от 90-те години нататък.“
Не бива да пропускаме и още едно име – на съставителката на тома Йорданка Трифонова, която може да чуете в звуковия файл с подробности около издаването и работата по Антологията в разговор с друг известен бохемист Добромир Григоров.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg