„На небето е прекрасна дъга …“ е стих от простичка мелодична песен, която децата католици разучават по време на сутрешните занимания с отец Ярослав в двора на църквата "Свети Франциск от Асизи" в Белозем. Беседи, конференции, уъркшопове по различни изкуства, сутрешна гимнастика и вечерни концерти са част от обичайната програма на Международния християнски фестивал, който се провежда там в края на август от 2000 година насам, няколко пъти променя името си, непрекъснато разширява мащаба си, но запазва главната си цел – да събере децата на католически семейства от България и гости от Италия, Полша, Франция и САЩ за няколкодневна съвместна дейност.
В този смисъл историята, разказана с този фичър, има за цел да отвори врата към една непозната, естествено радиофонична, живописна и необичайна действителност. Паралелната действителност на българите – католици, такава, каквато е тук и сега. На мястото на отлитащите от Белозем щъркели се настаняват стотиците обитатели на църковния двор, а заедно с тях и мощните говорители, пластмасовите столове, купища кифли, песнопения и многоезична глъчка. Сериозното и битовото, съзерцанието и чувството за хумор, тълкуването на библейски текст и ново запознанство, духовното упражнение и разучаването на шеметен танц вървят заедно. Неусетно и постепенно добиваме усещането за общност, за група, която се споява пред очите ни.
В света на църковния двор, уютен и отворен за пришълците, влизаме с лекота и го разглеждаме отвътре. Там са Франко, Франческа и свети Франциск от Асизи. Там обясняват защо трябва да спираш топлата вода докато си миеш зъбите и това е послание за хармония в отношенията. Със същата лекота излизаме от света на църковния двор. Разглеждаме го отвън. В Белозем хем е съвсем тихо, толкова тихо, колкото вече сме забравили, че може да бъде, хем тишината е така наситена с жужене, цвърчене, рязане на дърва, чуруликане и звън на камбани, че я усещаме като жива и плътна материя. Съчетанието от място и време е уникално и фичърът „На небето е прекрасна дъга“ е аудио за неговата многоликост.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg