„Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на въображаемото. Например изначалната условност, използвана от децата, когато измислят нова игра.“
„Камионът“ – странна и ефирна история, съставена от условни наклонения. Авторката Маргьорит Дюрас принадлежи към най-големите майстори на перото на ХХ век. Още при появата на първия ѝ роман – „Безсрамните“, който излиза през 1943 г., критиците определят писането ѝ като „музикално слово“. Едно от най-силните ѝ произведения е „Любовникът“ – малка книжка, продадена в три милиона екземпляра веднага след излизането си и преведена на 25 езика. Дюрас написва „Любовникът“ на 70 години и печели наградата „Гонкур“. Както и да я определят литературните критици, Маргьорит Дюрас има свой изумителен стил, който наистина звучи като музика.
„От писането се подивява – казва Маргьорит Дюрас. - Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам“.
Истинското ѝ име е Маргьорит Жермен Мари Донадийо. Родена е на 4 април 1914 г. в Сайгон, Индокитай – бивша френска колония, където родителите ѝ участват в кампания за стимулиране на работата на френски граждани в колониите. Маргьорит е съвсем малка, когато баща ѝ се разболява и умира. Единият ѝ брат се привързва към опиума, а другият – към бандите. Майка ѝ изпада в тежка депресия, след като прави лоша инвестиция в покупката на земя и напълно се разорява. Маргьорит Дюрас отива за първи път в Париж, когато е на 18 години и занася там дълбоките травми от детството си, както и огромния си писателски талант. Много от произведенията ѝ са екранизирани. Радиоадаптацията на „Камионът“ е направена от Ина Вълчанова именно по сценарий за филм. Участват: Нина Стамова и Калин Яворов.
Режисьор: Мария Нанчева.
Приятно слушане!
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg