Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Стайков:

Институциите и разследващите журналисти са от двете страни на барикадата

| обновено на 05.07.20 в 05:02
Снимка: БГНЕС

За пътя на разследващата журналистика у нас през новото разследване на Антикорупционният фонд „Осемте джуджета“ разказва в „Мрежата авторът на разследването Николай Стайков.

Чувства ли се по-спокоен с охрана, назначена от прокуратурата

„Малко странно е да си постоянно под охрана. Като започне новата седмица, ще обсъдим с колегите дали има нужда от тази охрана, но за момента има прокурорско постановление, което в почивните дни няма как да бъде променено. Но аз мисля, че това е реакция на декларацията на „Репортери без граница“ и институциите явно искат да се застраховат. Все още не съм проверил правата си, дали имам право да искам промяна на тази мярка. Дори и в момента, докато говорим, ме охраняват – седят на десетина метра от мен.“

Трудностите при разследването извън заплахите

„Най-голямата ми трудност беше мълчанието на институциите, особено на Специализираната прокуратура, която е директно замесена в случая, според единия ни свидетел от втората част на филма „Осемте джуджета". Искам да кажа, че в третата има и още свидетели и данни. Много е трудно, когато самите институции не искат да говорят, за да се разбере дали един разказ е истински. В такава ситуация единственото, което ни остава като разследващи журналисти, е да гледаме документите. За съжаление и във втората част, в която се разказва за отнети веществени доказателства под формата на злато на стойност няколко милиона лева, също личи директна намеса на Специализирана прокуратура с постановления, с връщане на въпросното злато. По документи то е взето от едно лице, а е върнато на друго. На всеки от документите има подпис на човек от Специализираната прокуратура. Възникват много въпроси, тъй като това не е обичайно действие. Но за съжаление много от въпросите останаха неотговорени за юридическия ни екип, тъй като Специализирана прокуратура не пожела никакъв коментар. Лично звъннах на тогавашния шеф на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров, но не получих никакъв коментар от него. Така се работи много трудно.“

Прокуратурата и медиите

„Виждаме много директна комуникация на прокуратурата с определени медии, които я подкрепят. Към тях изтичат скрийншотове от съобщения, предварителна оперативна информация за предстоящи действия, а в същото време, организации като нашата и разследване като моето не е в техния приоритетен списък. И това не е начинът, по който разбирам аз сътрудничеството между институциите и разследващите журналисти, ако наистина имат обща цел – върховенството на закона. И от много години вече институциите и разследващите журналисти седят от двете страни на барикадата, а не трябва да е така. Би трябвало върховенството на закона и намирането на обективната истина да бъде приоритет номер едно. Не може едни разследвания очевидно да са приоритетни за главния прокурор и по тях да се дава свръхмного информация, както виждаме от медийните му изяви, а в същото време, под претекст, че в момента върви досъдебно производство, да не се дава информация по други. Това означава двоен стандарт и на практика потвърждава всякакви съмнения, че имаме селективни действия на прокуратурата, които обслужват и някакви други интереси, освен задълбоченото проучване. И затова аз навсякъде казвам, че нямам високи очаквания.“

Николай Стайков допълни, че се притеснява и от факта, че разследването ще се проведе от звеното в прокуратура, което доскоро се е водело от Емил Петров, който е брат на основния герой на разследването Петьо Петров. Защото по този начин: „На практика прокуратурата трябва да разследва себе си, но при положение че досега нямаме такъв случай, нямам големи основания за оптимизъм. Оставам песимист, но пък по този начин си оставям възможността да бъда приятно изненадан.“

Нещо ново научено

„Разследващата журналистика у нас се е превърнала в реалити формат. Особено в този случай, защото юридическите действия около един дълъг юридически конфликт, в който са замесени работещи, печеливши предприятия продължава да се развива и в момента. Знам го, защото ние продължаваме да получаваме информация по това разследване – за текущи действия на частни съдебни изпълнители и запори. И след публикуването на първата част на разследването се появиха нови свидетели и потокът на информация се увеличи, което за щастие верифицира всичко разказано досега и дори добавя нови нюанси и детайли към разследването.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47