Джулай морнинг, дай Боже, всекиму!

Джулай морнинг, дай Боже, всекиму! Това пожела Невен Кидеров, музикант, дърводелец и свободен човек, който е главен герой в "Нашият ден". Той има основателна причина да не бъде тази година на Джулая на морския бряг – родил му се е син преди около седмица, който също е наречен Невен. 

Волната душа 

"Е, не може всеки път... ама душата ни е там! Част от карантината премина в дърводелската работилница, дърводелец е моята основна професия. Другата част от карантината премина в ремонти, докато бременността напредваше. Волната душа сега се изразява повече във вътрешна лудост и домашна свобода. Надя е с моята кръвна група, ние се запознахме на Джулай."

Дългата коса

"Аз съм с въображаема дълга коса. Малко съм плешив. Но, както е казал Роберт Леви, "Има хора с коса до кръста, но плешиви. А има хора плешиви – с коса до кръста". 

Първият Джулай 

"Моят първи Джулай трябва да е бил третият въобще. Бях в казармата, но вече имах оформени бунтарски щуротии в главата. Поизбягах, измъкнах се... но нямаше тогава много транспорт. Единственият беше влак. Влакът стигна едва в 6 и нещо във Варна. Нямаше мобилни телефони тогава, предаваше се от готин човек на готин човек. Реално посрещнах слънцето във влака. Когато пристигнах, с див спринт се добрах до Морската градина, малко бях позакъснял, ядосан, но все пак срещнах близки по душа хора. 

За първия Джулай знам от Владо Илиев, щото Тяната (като основател) не говори, че Тяната е бил на пост на 1 юли сутринта, когато е изгрявало слънцето, и си е пеел "Джулай морнинг" и си е казал, че никой не бива да посреща първото юлско утро въоръжен с автомат и сам. На следващата година вече са били подготвени и традицията се разпространи като зараза. На третата година вече бях и аз и имаше много хора."

Идеята

"Не мога да го обясня с думи, мога да го обясня като усещане. Страшна свежест в гърдите, желание за красота, за светлина, за свобода, за пълна липса на простотия... С духа на времената на рок музиката, на бунтарството срещу скудоумните нрави. Свободата да седнеш, да погледнеш един човек в очите и да му кажеш какво ти е тежало, но без никакви скрупули."

Институционализирането на празника

"Аз малко го изтървах институционализирането. Навсякъде започнаха да правят Джулай, чух, че имало и чалга Джулай... Ще мине време, ще се отсеят нещата. Тяната се отдръпна, защото най-чистият човек е видял в какво се превръща чистата идея, вероятно се е постреснал. А може би той си прави неговия Джулай на неговия си балкон... Малко като с Френската революция... Но Джулаят е едно от нещата, които напомнят на хората, че не бива да се търпят лъжи, манипулации и забрани."

Бунтът е всеки Божи ден, 1 юли е празникът, завършва Невен Кидеров.

Снимки - личен архив на Невен Кидеров