„От сърце може да бъде приветствана първата централна партия на младата Румяна Барева в Националния ни оперен театър. Една Християния обаятелна, одухотворена, с овладяна конструкция на ролята и преодолени трудности на вокалния стил.“ Думи на Розалия Бикс, отпечатани след премиерата на „Зографът Захарий“ от Марин Големинов играна на 17 октомври 1972 година.
По същия повод Елиана Митова споделя: „Помня дебюта ѝ в Софийската народна опера – Християния в операта „Зографът Захарий“ на Марин Големинов, нежна и обаятелна в младостта си и същевременно някак необикновено вглъбена, сериозна, ангажирана с трудната вокална и сценична задача. Именно това качество Румяна Барева съумя да съхрани и да доразвие щастливо през годините – професионалния подход, задълбоченото музициране, чувството, че трябва непрекъснато да работиш, да изискваш все повече и повече от себе си, за да се доближиш до голямото майсторство.“
Румяна Барева расте пред очите на леля си, която е една от най-големите оперни певици за времето си. Близостта с Лиляна Барева и нейните съвети, Румяна приема като безценно богатство. Още по-ценно обаче е умението ѝ да създаде свой собствен и отличителен образ на оперната сцена.
В Консерваторията Румяна Барева учи при Цветана Дякович и Любомир Пипков. Още в студентските години талантът ѝ прави много силно впечатление. От Софийската опера я канят да замести Мария Димчевска, която е бременна, като Сузана в „Сватбата на Фигаро“. По време на репетицонния процес, а след това и на спектаклите, Барева прави много сериозна заявка за бъдеща кариера и е високо оценена от диригента Асен Найденов. Малко по-късно участва в изпълнение на „Годишните време“ на Хайдн, веднага след което Добрин Петков я кани в Пловдив за ролята на Памина във „Вълшебната флейта“.
През 1972 година печели конкурс за стажант-артист в Софийската опера и става солист съвсем скоро след това.
Лауреат е на V общобългарско състезание за певци и инструменталисти, а от конкурса Пражка пролет получава първа награда. На VI международен конкурс за млади оперни певци, Съюза на българските композитори ѝ дава награда за най-добро изпълнение на роля в опера от български композитор за Севина от „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев.
Румяна Барева е една от певиците с най-голям и разнообразен репертоар. Пее в опери от Перголези, Моцарт, Гуно, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Мусоргски, Прокофиев. Изпълнява огромен брой български творби от Големинов, Пипков, Хаджиев, Черкин, Димитър Тъпков, Димитър Христов, Тодор Попов.
Голям акцент в пътя ѝ е кантатно-ораториалният и особено камерният репертоар, който певицата определя като затрогващо и интимно преживяване.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg