Какви са механизмите на карантиниране на контактни със заразени с коронавирус лица? Как и дали можем да се окажем в подобна ситуация? Кои са факторите, които влияят при решение дали контактни лица да бъдат карантинирани? Ето какво отговаря Министерството на здравеопазването на предаването "Нашият ден" след тридневни опити за контакт:
"В отговор на вашето запитване ви информираме, че с решение на Министерския съвет от днес (10 юни – бел.ред.) извънредната епидемична обстановка се удължава до края на настоящия месец. В този смисъл механизмите на карантиниране на контактни лица остават същите като действащите до момента, подробно описани в Заповед №284 от 29.05.2020, изменена със Заповед №301 от 03.06.2020, относно епидемичните мерки, действащи на територията на страната и поставянето под карантина на влизащи в България граждани. Същите са посочени в заповеди на здравния министър, които биват навременно актуализирани след оценка на текущата епидемична обстановка и по предложение на главния държавен здравен инспектор."
Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, коментира в "Нашият ден":
"Законът за здравето беше изменен – на 14 май влязоха в сила измененията. Дотогава имаше сериозна неяснота как се карантинират и как се изолират контактни хора и хора, идващи от други държави с разпространение на Covid-19, и потвърдени случай на Covid-19 във втория случай. До 14 май в Закона за здравето дори нямаше дефиниция на карантина и изолация! Карантина и изолация се използваха като синоними.
След 14 май се създадоха по-ясни критерии, по-ясен ред за поставяне под карантина и изолация.
В хода на епидемичната обстановка възникват няколко групи въпроси. По какъв начин се извършва изследването на контактните лица? РЗИ би трябвало да потърси контактните лица при епидемиологичното проучване. Какво обаче се случва, ако контактното лице не бъде потърсено? С кого трябва да се свърже контактното лице и кой би трябвало да заплати изследването?
Кой, също така, би трябвало да заплати изследването на нуждаещи се от медицинска помощ болни, задължавани в някои болници да си направят задължителен PCR тест, който дори да заплатят на по-високи цени, за да бъдат хоспитализирани?
Какви технологични средства се използват в борбата срещу Covid-19? Какво от технологичния свят позволява на управляващите на една държава да следят по-активно какво се случва с гражданите и със заразата? Николай Шекеров, директор InsurTech в ScaleFocus, фирмата, която разработи Националната информационна система в помощ на борбата срещу Covid-19 чрез мобилно приложение, разясни в "Нашият ден":
"Това, от което властите се интересуват, е как най-бързо да се преодолее подобно бедствие и да се върнем най-бързо към нормалния живот.
В такива ситуации трябва да се вземат бързи, точни решения. А такива решения се вземат винаги на база на правилни данни. И тук идват технологиите, които позволяват на всеки гражданин да стане част от решението, като предоставя доброволно такива данни. На база на данни от стотици хиляди хора властите могат да вземат по-добри решения, което да доведе до по-бързо и по-ефикасно справяне с кризата."
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
