Балканите днес

Не можеш да избягаш от Балканите, както пеят „Ду̀биоза ко̀лектив“ – музикална група от Босна и Херцеговина. Балканите днес, 21 години след подписването на Пакта за стабилност – с какво се пребориха балканските народи през тези години? Обстановка на Балканите е доста променена, особено след като някои от държавите на Западните Балкани вече членуват в НАТО, смята журналистът Коста Филипов в "Нашият ден". 

Имаме нова ситуация

"Република Северна Македония вече е член на НАТО. Това е много важен геополитически факт. Ние вече сме съюзници, партньори в един военнополитически блок със Северна Македония. Тези съюзнически отношения би трябвало да дават нов тласък и да създават още повече доверие между нашите страни, което не беше на високо равнище през всичките тези 30 години. Имаме и договор от 1 август 2017 г., който отвори вратите на Р. Северна Македония към членство в НАТО, а сега и към начало на преговорен процес за членство в ЕС.

Макар че – ето някои стари рецидиви се появяват отново. В македонското общество има един латентен антибългаризъм, който само чака конкретен повод, за да се появи в публичното пространство."

Дали пандемията ни сближи

"Следейки внимателно как се развива пандемията оттатък границата, имам впечатлението, че има много прилики в ситуацията в Северна Македония и у нас. Но малко ме изненада, че взетите в Северна Македония мерки копират мерките в Сърбия, но си дадох сметка, че това е един стар синдром на политическите елити – първо да поглеждат на север. За разлика от нашето намаляване на строгостта на мерките, в Северна Македония изведнъж се получи нов взрив на заразените и дори строгият полицейски час не е в състояние да овладее ситуацията. Виждам, че и важното политическо решение някъде в началото на юли да се проведат отложените предсрочни парламентарни избори отново не е сигурно заради острата вторична вълна на заразените. Избуяват и вътрешните противоречия."

Ако двата народа общуват повече

"Винаги съм казвал, че ако на хората им бъде дадена възможност за повече контакти, да се опознават, да си общуват непосредствено, без да се занимават с големите политически и особено исторически въпроси, които са много болезнени, нещата биха изглеждали другояче. Тъкмо заради ефикасността на такова едно евентуално по-близко общуване от двете страни на границата политиците се стараят да създават пречки. 

Политиците съзнават колко е важно нормалното общуване между хората да бъде контролирано и насочено в някаква посока, за някакви политически, за мен неразбираеми цели."

Темата за бързо развиващите се балкански държави бе коментирана и от историка и бивш посланик на България в Албания и Косово д-р Боби Бобев.

Полуостров – кръстопът на империи, племена и народи

"Тази територия винаги се е тресла от политически турбуленции. Балканите са същностна част от Европа. Много драматични бяха събитията след 1989 г., след разпадането на двуполюсния свят и падането на Берлинската стена. Тогава Балканите станаха арена на кървави стълкновения, които белязаха разпада на Югославия. Военната операция на НАТО в Югославия е част от този процес."

Балканите произвеждат повече политика като събития, отколкото могат да понесат

"Точно кръстопътното положение, тази етническа и религиозна пъстрота, съпътстваща съдбата на Балканите, са се оказвали решаващи. Векове наред са се осъществявали истински цивилизационни сблъсъци на тази земя. За добро или за зло."

Балканското заедно – има ли го вече днес

"Все още не докрай. Но ако съпоставим нещата от юни 1999 г., когато на 10 юни се подписа военнотехническото Кумановско споразумение между висши военни от Алианса и висши военни от Югославската армия, с което беше сложен край на военната операция на НАТО и сръбските специални части, военни подразделения и паравоенни съединения бяха изтеглени от Косовската територия. Постави се един нов етап в съдбата на Косово. Ако съпоставим геополитическата обстановка от 1999 г. и сега 2020 г., ще видим огромни разлики." 

Външнополитическият и цивилизационният избор на Балканите е направен

"Разбира се, съществуват проблеми, но изборът е направен и то в полза на едно свободно демократично развитие на района. Погледнато и от вътрешно-, и от външнополитическа гледна точка, можем да кажем, че всички държави в региона са направили своя избор в полза на парламентарната демокрация, много партийната система и свободното пазарно стопанство. Разбира се, и парламентарните ни системи, и съдебните ни системи, и икономическите реалности могат да не са съвършени... В международно отношение няма нито една балканска държава, която да не е заявила своята приоритетна задача – бъдеща интеграция в ЕС и НАТО."