Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно, но в дългия списък личат имената на Коста Цонев, Руси Чанев, Иван Григоров, Бистра Влахова, Лидия Въркова и други.
Тадеуш Ружевич е роден през 1921 г. в малкия полски град Радомски. Един от най-изявените полски поети от следвоенния период, той принадлежи към така нареченото поколение на Колумбовците – онези двайсетгодишни тогава мъже и жени, които биват най-силно попарени от Световната война. Голяма част от тях губят живота си, а онези, които все пак оцеляват, са осъдени да носят травмата от нея през целия си живот.
Самият Ружевич се сблъсква с войната челно – партизанин е в неформалната военна организация Армия Крайова. А след това започва активно да участва в културния живот на Полша – той е поет, драматург, прозаик, есеист и сценарист. Няма как още тук впечатление да не направят паралелите с главния герой в пиесата „Картотека“, който също е бил в партизански отряд, а след края на войната заема длъжност в дребна художествена институция. Тук обаче в никакъв случай не става дума за автобиографизъм, а по-скоро искам да подчертая, че повечето от заложените в произведението проблеми са по всяка вероятност преживени или поне вътрешно преработвани от неговия автор.
Текстът на Ружевич не допуска лесно зрителя до себе си, а в този случай и слушателя. През повечето време той е силно фрагментарен, дори объркващ, смесващ често сюжетни линии и на моменти дори привидно представата за сега и преди. Това поставя пиесата на полския поет и драматург близо до тези на Бекет и Йонеско и техния така наречен прийом на отворената сцена. И настина, всеки отделен епизод на пиесата вероятно може да бъде заподозрян в относителна самостоятелност, но това, струва ми се, е по-скоро художествен камуфлаж. Като всяка истинска картотека и тази на Ружевич не може да бъде разглеждана просто като поредица от отделни елементи, защото нейната същност, нейният смисъл съществува само в сбора от многобройните ѝ компоненти. Основната тема на пиесата е травмата от Втората Световна война и това как участниците в нея, борещи се според жребия на случайността с различни нейни метастази, се опитват да преработят паметта и травмата. Това произведение, както и голяма част от творчеството на Ружевич, е един от най-ярките примери как изкуството в централна Европа се опитва да преработи най-ужасяващия конфликт, разтърсил целия свят и най-силно Стария континент едно десетилетие по-рано. В този смисъл пиесата може да бъде интересна дори и само в съпоставка с това как оттатък Океана „бийт поколението“ се опитва да се справи със същите тези травми (които в Щатите наричат „шел шок“), използвайки коренно различни изразни средства.
Пиесата на Ружевич е художествен опит да се направи именно това – по един почти интимен начин да се картотекират, изживеят и преосмислят всички онези видими и скрити белези, с които голямата война е белязала цели поколения и е променила облика на света. В този смисъл „Картотека“ е пиеса за паметта. Защото, и тук ще се опра на думите на изследователя на Ружевич Марчин Яворски, гостувал преди няколко години в България, който казва: „единствено паметта може да придава на миналото формата за „тук и сега“.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg