Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Картотеката на паметта

БНР Новини

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно, но в дългия списък личат имената на Коста Цонев, Руси Чанев, Иван Григоров, Бистра Влахова, Лидия Въркова и други.

Тадеуш Ружевич е роден през 1921 г. в малкия полски град Радомски. Един от най-изявените полски поети от следвоенния период, той принадлежи към така нареченото поколение на Колумбовците – онези двайсетгодишни тогава мъже и жени, които биват най-силно попарени от Световната война. Голяма част от тях губят живота си, а онези, които все пак оцеляват, са осъдени да носят  травмата от нея през целия си живот.

Самият Ружевич се сблъсква с войната челно – партизанин е в неформалната военна организация Армия Крайова. А след това започва активно да участва в културния живот на Полша – той е поет, драматург, прозаик, есеист и сценарист. Няма как още тук впечатление да не направят паралелите с главния герой в пиесата „Картотека“, който също е бил в партизански отряд, а след края на войната заема длъжност в дребна художествена институция. Тук обаче в никакъв случай не става дума за автобиографизъм, а по-скоро искам да подчертая, че повечето от заложените в произведението проблеми са по всяка вероятност преживени или поне вътрешно преработвани от неговия автор.

Текстът на Ружевич не допуска лесно зрителя до себе си, а в този случай и слушателя. През повечето време той е силно фрагментарен, дори объркващ, смесващ често сюжетни линии и на моменти дори привидно представата за сега и преди. Това поставя пиесата на полския поет и драматург близо до тези на Бекет и Йонеско и техния така наречен прийом на отворената сцена.  И настина, всеки отделен епизод на пиесата вероятно може да бъде заподозрян в относителна самостоятелност, но това, струва ми се, е по-скоро художествен камуфлаж. Като всяка истинска картотека и тази на Ружевич не може да бъде разглеждана просто като поредица от отделни елементи, защото нейната същност, нейният смисъл съществува само в сбора от многобройните ѝ компоненти. Основната тема на пиесата е травмата от Втората Световна война и това как участниците в нея, борещи се според жребия на случайността с различни нейни метастази, се опитват да преработят паметта и травмата. Това произведение, както и голяма част от творчеството на Ружевич, е един от най-ярките примери как изкуството в централна Европа се опитва да преработи най-ужасяващия конфликт, разтърсил целия свят и най-силно Стария континент едно десетилетие по-рано. В този смисъл пиесата може да бъде интересна дори и само в съпоставка с това как оттатък Океана „бийт поколението“ се опитва да се справи със същите тези травми (които в Щатите наричат „шел шок“), използвайки коренно различни изразни средства.

Пиесата на Ружевич е художествен опит да се направи именно това – по един почти интимен начин да се картотекират, изживеят и преосмислят всички онези видими и скрити белези,  с които голямата война е белязала цели поколения и е променила облика на света. В този смисъл „Картотека“ е пиеса за паметта. Защото, и тук ще се опра на думите на  изследователя на Ружевич Марчин Яворски, гостувал преди няколко години в България, който казва: „единствено паметта може да придава на миналото формата за „тук и сега“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02