Да избягаш, за да си цветен – или колко свободен е един свободен артист. Иван Стоянов е главен герой в "Нашият ден". Започва живота си като Иван. Става популярен като Питър. Пее като Анджелика Съмър. Един артист, който обича ярките цветове и свободно сменя костюмите, но се притеснява за оцеляването си в София, разказва за музиката, поезията и постмодерната си колекция от самоличности. Иван Стоянов е главен герой в "Нашият ден":
"В България се занимавах с независимо изкуство – пърформанси, танци, театър. Учих в Класическата гимназия, в Софийския университет и в Нов български университет.
Постепенно с годините започнах да усещам как границите около мен започват да се стягат и забелязах, че колкото повече започвам да експериментирам с външния си вид, толкова по-опасно става за мен да живея в България.
Ходих по "Еразъм" в Полша преди няколко години, после пак заминах по "Еразъм" в Германия..."
Метафора ли е думата "опасно"
"За мен не е метафора. Бях нападнат в гръб на улица "Дондуков" в София от непознат за мен мъж, бях ритан... посред бял ден. В този момент ми стана ясно, че трябва по някакъв начин да се погрижа за физическата и психическата си цялост."
Стоянов припомни за жестокото убийство на Михаил Стоянов в Борисовата година преди 12 години, за мотивите на убийците – "прочиствахме градинката от гейове...", за намалените им присъди накрая...
Експериментите с външния вид – кое предизвиква желание да смажеш цветното
"Това е стил, който аз наричам "андрогинен" – съчетава в себе си различни уж традиционно мъжки и традиционно женски елементи. На ревера имам октопод от Милена Маркова - Милене, която ръчно ми го уши. Октоподът е на ревера на всички нас – той е пуснал пипалата си дълбоко.
Карантината, която се стреми да изолира различните
"Тук, в Германия, се чувствам много по-спокоен. Вече съм част от Кьолнския ъндърграунд. Имам обичайните трудности на човек в чужда държава. Помагат ми моите български и немски приятели. Аз започнах живота си наново и благодарение на това започнах да виждам живота в България по друг начин. Това ми даде възможност, като музикант и като артист, да заема още по-ясна гражданска и социално ангажирана позиция."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg