В такива времена на пандемия четенето е изключително важно. Книгите са ме спасявали от много беди, които са ме връхлитали в този живот. От несвободата, от прекаления битовизъм, от скуката, от много силни сърдечни болки, които съм изпитвал, когато съм се разделял с любими хора. Това сподели в "Артефир" писателят Владимир Зарев.
Книгите и четенето
Моят съвет е хората наистина да четат, защото книгата е един духовен прекрасен приятел. Книгите правят живота ни по-богат, по-сложен, по-смислен и бих казал по-безкраен.
Разумът е ракът за природата
Разумът е тази прекрасна и привидно светла сила, която обаче разрушава със своя егоизъм. Със своята истерична алчност разумът разрушава средата, разрушава света, който го е създал. Ние рушим природата, унищожаваме я, обезсилваме я и това продължава от години. И очевидно за всичко това ние трябва да си платим. Този Covid-19 е едно голямо предупреждение за целия свят, защото тази напаст Божия, тази зараза посегна на целия свят. Тя просто обля света и го изпълни със страх. Надявам се хората да започнат да размислят върху това какво представляваме ние.
Глобалният човек
Съвременната система на безкраен либерализъм и на тотално обгръщане на нещата в света създаде т.нар. "глобален човек". Глобалният човек не трябва да има родина, трябва да бъде под средно интелигентен, да може да прави нещо добре, да бъде един добър работник. Но най-важното качество на глобалния човек е да консумира, да консумира и да консумира. Пазарната икономика е добре, когато се развива всяка година с 5% повече. Но това докъде ще доведе? Това е невъзможно – земята има определени ресурси! Това са важни въпроси, върху които, ако човечеството не се замисли, ще патим много.
За свободата
Свободата е наистина едно много красиво, много светло, и изключително важно чувство – едно от най-важните чувства, които човек може да изпитва изобщо. Аз дълбоко вярвам, че свободата е духовно усещане, че тя също така е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова по-свободен е той. Обичам да казвам, че лудият е опасно свободен, докато мъртвият е абсолютно свободен. Това различие е вътрешно чувство, затова, според мен, свободата е това, което всеки човек може да създаде за себе си. Някой може да е в затвора и да се чувства свободен, а друг да има цялата свобода на парите... и въпреки това да се чувства притеснен, смазан и неосъществен.
Трябва да се замислим върху това какво представлява човешката свобода. По какъв начин да я поддържаме жива у себе си? Защото свободата не е само това човек да може да ходи по улицата или да пътува. Свободата е и нещо друго. Книгата, четенето може да спаси много хора от това бедствие на страха, на този затвор, в който сме принудени да живеем в момента.
Чудовището
В последния си роман "Чудовището" аз развивам тезата, че най-вероятно Антихристът вече е слязъл на земята. Той може да не е определен човек, личност, а може да е явление. Според мен това обсебващо ни страшно явление е интернет. Може ли човек да има 1000 приятели? Освен това интернет ни пречи да общуваме. Влезте в метрото, в трамвай, на погребение, в ресторант... 50-60% от хората са се вторачили в своите джиесеми и... чатят. Защото е много по-лесно да отхвърлиш някого, когото не виждаш, във виртуалния свят, отколкото когато си пред него. Казват, че интернетът е безкрайно познание. Но познанието, то също е свързано с човешките емоции. Когато човек познава истински, той емоционално е свързан с това, което научава. Това откритие е безкрайно красив духовен акт. Докато това, което намираме в интернет, е информация – нещо сдъфкано и елементарно – крайно недостатъчно, за да се каже, че сме опознали нещо реално.
Накрая
Въпреки своето убеждение, че особено младите хора започват да живеят в един нереален виртуален свят, но въпреки това интернет може би спасява в момента човечеството, спасява връзките между нас, човешката ни жизненост, желанието ни да общуваме. Нещата са двойствени...
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди 147 години, се ражда Пейо Тотев Крачолов, оставил своята незаличима следа в българската културна история под псевдонима Пейо Яворов. Поезията на Яворов е уникална и неповторима, с дълбока..
"Женските лица на историята" е сборник в чест на проф. Красимира Даскалова – виден български учен, едно от емблематичните лица на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Близо 30 години проф. Даскалова работи и съдейства за академичното институциализиране у нас на две изследователски полета – интердисциплинарни и свързани/пресичащи се по между..
Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..
Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg