Учители и родители в извънредна близост

Ако нещо стана очевидно през седмиците на извънредно обучение от разстояние, то е, че обобщения като „родителите“, „учителите“, „98% от учениците“ не са реални. Ситуациите са различни и общите решения под формата на заповеди от министъра не могат да ги обхванат.

Оказа се, че всяко училище, всеки директор и най-вече всеки учител се справя според възможностите си и нуждите на своите възпитаници. Както и преди кризата, съвестните, отдадени на децата учители, положиха неимоверни усилия, за да минат буквално за дни на нов режим. Направиха го, без да проронят и дума на оплакване или недоволство, че не са били подготвени или че нямат необходимите средства. Направиха го не само пред критичния поглед на учениците си, много от които владеят технологиите доста по-добре от тях, но и на родителите.

По свидетелства на учители почти двойно е нараснало времето за подготовка на уроците и материалите, а и напрежението. Родителите пък, особено на малки ученици, се оказаха в ролята на помощник-учители и така донякъде „влязоха в обувките“ на преподавателите. А когато и двете роли трябва да се съчетаят – работа от вкъщи и родителство и особено ако работата е като учител – не става без жертване на време и внимание за собствените деца, отново в името на професията. Затова да благодарим на извънредното изпитание, което още по-ясно показа, че образователната система се крепи на отговорността и таланта на учителите. А щом е така, те заслужават да имат свободата да обучават учениците си по най-подходящия за тях начин и според профила на училището и местната общност, че централизираното управление, уеднаквените показатели за успех и претоварената и остаряла програма не вършат работа. Учителите нямат нужда от ръкопляскания, а от доверие, свобода и подкрепа. А също от време за отдих и презареждане, в случая – от пролетна ваканция.

В рубриката „Всичко за образованието“ Катина Цолова, начална учителка и майка на две деца, разказва за „уроците“ на извънредното положение. Чуйте повече в звуковия файл.