В съботната вечер можете да се насладите на запис от известния Театър Ан дер Вийн – „Халка“ на Станислав Монюшко, играна на 24 юни 2019 година.
В ролите са Пьотр Бечала като Йонтек, Корин Уинтърс като Халка, Алексей Тихомиров като Столник, Наталия Кавалек-Плевняк като Зофя, Томаш Кониечни като пан Януш и Лукас Якобски като Дзиемба. Солистите, хора „Арнолд Шьонберг“ и оркестъра на Австрийското радио дирижира Лукаш Борович.
След Шопен, Монюшко е може би най-известният полски композитор от епохата на Романтизма. Роден е на 5 май 1819 година в град Убел, близо до Минск, в аристократично семейство.
Образованието му започва в Полша и въпреки че заминава за Германия, през 1840 година се връща в родината си. Първоначално се установява във Вилнюс. Дава частни уроци по пиано и работи като органист в църквата „Св. Ян“. Създава аматьорски хор и представя пред публика творби на Хайдн, Моцарт, Менделсон, Бетовен. Периодично пътува до Петербург, където представя собственото си творчество и се запознава с Михаил Глинка.
Веднага след като се запознава с поемата „Халка“ от младия полски поет Влоджимеж Волски, композиторът решава да напише опера върху нейния сюжет. Той иска Волски сам да направи либретото. „Халка“ е в две действия, като в чисто битово-романтичния сюжет на поемата, Волски влага и идейна класова насоченост. Към края на 1847 година Монюшко завършва творбата си и я предлага на Варшавския оперен театър. Ръководство отхвърля произведението и композиторът го представя в концертно изпълнение на 1 януари 1848 във Вилнюс.
Монюшко продължава работа по операта си и след това. Преработва я изцяло и вече с новата редакция и в четири действия тя е представена във Варшава, точно десет години след премиерата си – на 1 януари 1858. Спектакълът има изключителен успех.
С варшавската постановка на „Халка“ се поставя началото на полския национален оперен стил. От 1 януари 1858 до края на 1975 операта „Халка“ е играна близо две хиляди пъти само на сцената на Театър Виелки във Варшава.
Съдържание на операта „Халка“ от Станислав Монюшко
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg