Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кимоното – от традицията до модния подиум

От облекло за гейши до глобална мода, кимоното е есенция и емблема на Япония

БНР Новини
3
Изложбата Kimono: Kyoto to Catwalk може да види във виртуалната галерия на музея "Виктория и Албърт"
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В представите на Запада Япония е облечена в кимоно. Днес то има статус на символ, а от 20-те години на ХХ в. западняшката мода периодично се заиграва с десена и кройката му. Приемаме го като церемониална дреха, но всъщност през по-голямата част от историята то е било традиционната дреха за почти всички в Страната на изгряващото слънце. 

Едва след като Съединените щати насилствено карат Япония да отвори границите си през XIX в. кимоното започва да играе по-символична роля процес, който достига апогея си след Тихоокеанската война, когато победените, деморализирани японци започват да се обличат по западен образец.

"Колкото повече спират да го носят, толкова по-високо се издига символният му статус и кимоното се превръща в нещо като визитка на японското по света – казва Ана Джаксън, куратор на изложбата Kimono: Kyoto to Catwalk, която можете да разгледате във виртуалната галерия на музея "Виктория и Албърт" в Лондон. Изложбата проследява естетическата и социална значимост на кимоното от XVII в. до наши дни, когато го обличат звезди като Бьорк, Фреди Меркюри и Мадона.


Социалната значимост на кимоното и превръщането му в статус символ започва в периода Едо (1630-1868), когато военизираната класа забогатява и иска да ознаменува порасналата си роля, обличайки се в изискани и пищни пластове плат, следващи строг код. Точно както прохождащата в Западна Европа буржоазия се опитва да доближи с външния си вид сложните тоалети на кралските особи, така и забогатялата класа на самураите всячески иска да наподоби и да живее според строгия, церемониален ред на императорския двор.

Куртизанка с прислужничката си в традиционно облекло

Но от гледна точка на модата, изобретателност и креативност в едно строго йерархизирано общество, имат свободата да проявяват кабуки актьорите, куртизанките и забогателите търговци. Аристокрацията следва стриктни правила и предписания във всичко, включително в обличането. 

Император Муцухито слага край на управлението на военизирания елит и помита феодалната система. Започва новата епоха, наречена Мейджи ("Просветеното управление", 1868-1912), която се съсредоточава в модернизирането и индустриализирането на страната. Императорът и дворът му, включително високопоставените дами, първоначално възприемат западния стил на обличане, но към 90-те години на XIX в. кимоното преживява своеобразен Ренесанс, свързан с възраждането на японския национализъм и нарасналата политическа, икономическа и военна увереност на страната. Япония иска едновременно да се покажа като равностойна на Запада, но и наследница на уникално културно наследство. 

Това най-добре се демонстрира от изтънчените, достопочтени дами, които започват да се обличат в кимоно. Гейшите, които първи са възприели западната мода, сега откриват, че бъдещето е облечено в кимоно и ребрандират себе си като въплъщения на "старата Япония".

Междувременно в Европа e златно време за модата. През тъй наречените "Roaring Twenties", 20-те години на XX в., стилът, десените и кройките, повлияни от кимоното, се смесват с Art Nouveau и  Art Deco, комбинирайки ги с аксесоари и обувки по европейска мода. 

Простият, практичен западен начин на обличане се настанява в Япония след 1945 г., когато Тихоокеанската война е довела до пълна разруха и крах. 

През 90-те години на XX в. японците започват да преосмислят историческото си наследство, а младите обличат юкàта (всекидневно, лятно кимоно) на различни публични събития. Строгите правила са пренебрегнати, съчетават се свободно и изобретателно с модерни обувки и аксесоари.


Япония днес е известна и със субкултурите си, които се носят в определен стил и обичат да практикуват увлеченията си колективно. Така в началото на XXI в. се появява модата на почитателите на кимоно, които си уговарят срещи на открито и демонстрират любовта си към тази дреха. Увлечението преминава границите на страната и печели последователи по цял свят.

На фейсбук страницата Kimono de Jack International, администрирана от Кумико Ишиока, любители от цял свят споделят ентусиазма си от носенето на кимоно. В началото и Ишиока обличала кимоно само за официални случаи, но в един момент попаднала на запазено кимоно в магазин за секънд хенд. Тя смята, че модните издания, процъфтяващият секънд хенд пазар и интернет са трите ключови фактора, които водят до поредното завръщане на кимоното. 

Фестивал в Удине, Италия. Момичетата наподобяват Бийтълс походка, облечени в усомоно (лятно кимоно)

"Днес хората могат да носят кимоно в свободен, традиционен или класически стил. Все повече дизайнери се интересуват от кимоното и това помага да го върнем там, където му е мястото – по улиците, а не в музея или на пиедестала."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51
Яна Данаилова

Храната е субстрат на здравето или болестта

Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..

публикувано на 17.02.25 в 14:15
Дългоопашат синигер

Мисия, дейности и постижения на Българското дружество за защита на птиците

В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..

публикувано на 17.02.25 в 09:22
д-р Мария Аргирова

Български учени работят върху нови съединения за борба с рака

В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..

публикувано на 17.02.25 в 08:25