„Фантазия в до минор“ е аудиофикция, замислена още преди месеци, и премиерното излъчване в неделя от 16 часа е естественият и дългоочакван финал на продължителен процес на работа. Още в първите дни на работата на началното трио – автор, редактор и режисьор се очертаха две предизвикателства от различно естество. Едното – същностно, въпрос на отправна точка, вдъхновение и ключ към замисъла
„Фантазия в до минор BWV 562“ от Й. С. Бах е сравнително кратко произведение, написано през Ваймарския му период, към което по-късно, през 1745 г., е добавена и недовършена фуга, за чието авторство има дискусии. Фантазията/fantasia като музикална композиция се корени в изкуството на импровизацията и рядко следва академичните правила за каквато и да е стриктна музикална форма. Терминът се отнася повече до въображаема музикална идея и игра, отколкото до специфичен музикален жанр. В този контекст трябва да поставим нашата неделна премиера.
Другото обстоятелство е от географско-биографично естество. Авторът Герган Ценов живее и работи в Ню Йорк от 1999 година, а от 2007 г. е диригент на няколко различни оркестри в Ню Йорк и други градове на САЩ. Създава и струнен ансамбъл „Ценов“ в Ню Йорк, уникална формация, чиято цел е изпълнение на българска музика, а със СО на БНР, Софийската филхармония и Нов симфоничен оркестър е работил многократно. „Фантазия в до минор“ е неговият дебют в радиодрамата. Режисьорът Гаро Ашикян живее в Пазарджик и работи с различни театри в България. Същевременно е композитор и пианист. За Радиотеатъра вече е направил „Миш-маш“ на Станислав Лем, „Джак и Мери в страната на крадците“ на Анди Джоунс и стана основният обект на изображение в Трансмедийния проект „Да си паркираш колата в няколко двора“ на БНР, който следи правенето на пиесата „Да си паркираш колата в двора на Харвард“ на Израел Хоровиц на сцената на Народния театър и получи Номинация PRIX EUROPA BERLIN 2018 в категорията Дигитално аудио. Двама музиканти още на стартова позиция е суперпреимущество за аудиодрамата и затова нашата премиера, въпреки че често трябваше да става ту обект на десетки имейли, ту обект на стотици PRO TOOLS редакции, остана вярна на своята музикално-въображаема природа.
Герган Ценов: „Мисля, че в пиесата ми главен герой е самият радиослушател, който е поставен на кръстопът между няколко, може би само на пръв поглед независими сюжетни линии и между няколко, може би само на пръв поглед необвързани персонажи. От особен интерес за мен бе да се опитам да размия до краен предел границите между основните литературни жанрове (драма, поезия, лирика и мит), като паралелно с това да се опитам да постигна една своеобразна полифонична конструкция, на чийто финал отделните нишки и персонажи да се слеят в нещо неделимо.“
Гаро Ашикян: „Голямото предизвикателство за мен беше да успея да овладея задъхания, силно ретроспективен разказ, да преценя от кои възможности да се откажа в името на ритъма. А текстът дава много възможности – много повече отколкото могат да бъдат реализирани.“
Герган: „Мисля, че ако пиесата ми има едно предимство (или може би една слабост), това е, че според мен тя изисква едно определено ниво на концентрация от страна на радиослушателя, свързана с немалкия брой препратки и завоалирани символи в текста. Но също така мисля, че би представлявала интерес не само за тези от нас, които имат философски или детективски наклонности, но и за тези от нас, които подходят като към една музикална „фантазия“.
Всички тези замисли и послания придобиха плът и кръв благодарение на съзвездието от актьори: Зафир Раджаб (Честит дебют в радиото!), Ирини Жамбонас, Биляна Петрова и Георги Къркеланов и благодарение на звукорежисьорите във Второ студио на БНР Гергана Драмалиева, Константин Райдовски и Михаил Михайлов.
Прикаченият трейлър е първият в историята на Радиотеатъра, правен безконтактно, в условия на социално дистанциране и изолация.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg