Всяка награда е повод за радост и някакво удовлетворение – нещо като аплодисменти... още повече, когато те идват от гилдията. Хубаво е да те награждават, въпреки че когато прочетох формулировката на наградата "За изключителен принос към българския театър", се смутих леко. Това каза награденият с "Икар" – актьорът Марин Янев.
Аз работя нещо, което ми доставя удоволствие, изпълва живота ми и в това не виждам нищо изключително от моя страна. А пък за изключителен принос към българския театър въобще не мога и да си помисля, че касае мен. Вършил съм си работата с голямо удоволствие , понякога тя ми е носила и разочарования, но, общо взето, е осмисляла живота ми. Ако трябва да говорим за изключителен принос, той е в обратната посока:
Изключителен принос има българският театър в моето житейско присъствие, в моето развитие.
"Театърът осмисли моя живот и го направи такъв, какъвто е днес, и от което аз не се оплаквам. Аз съм обременен наследствено от любовта си към театъра. Моите родители работеха във Варненския театър – не на сцената, а зад декора. Баща ми беше театър майстор, а майка ми гардеробиерка – проходих в театъра, от дете съм задишал тоя въздух – на грим, на прах... Не съм и помислял, че може да върша нещо друго, това беше и неизказано желание на моите родители, които търсеха някаква "реабилитация", че най-сетне чрез мен ще стъпят на сцената. Може би звучи смешно, но аз не допусках, че на актьорите им плащат, мислех, че те плащат, за да играят. Това беше моята детска представа за тази професия. Убеден съм, че не парите са водещи в актьорската професия. Убеден съм, че не парите са в основата на тази всеотдайност, на това себевричане, себераздаване..."
Но актьорската професия без призвание, без месианство не може да съществува, не може да се упражнява. Другото е лъжа.
Първо, трябва да има цел, актьорът трябва да знае какво иска чрез една или друга роля. След това идва и чувството за самооценка. "Ако ти, актьорът, тази роля не е повод да кажеш нещо от себе си към това, което вече е казал авторът и изисква режисьорът, то няма смисъл. Тогава ти изчезваш, ти се губиш, няма те. Това се опитвам в годините да обяснявам на режисьорите:
Допуснете актьора за сътворец! Той също трябва да има своето право този образ да бъде повод да каже и той нещо свое. Ако аз нямам какво да кажа на публиката чрез образа, пиесата, то тогава за какво е това – ако е само една суета...
Честит НИ празник, защото съм убеден, че това е празник на хората които правят театър и които обичат и гледат театър!
За жалост и двете страни сме лишени от възможност да бъдем заедно, но това не ни лишава от желанието това да се случи след цялата тази напаст... Когато гледам и слушам аплодисментите на хората по балконите – било в Италия, били в България – това ми напомня – ето едно средство на театъра публиката да благодари на тези, които вършат нещо за нея.
Театърът е жив!
Сега той е на улицата, по балконите, но е жив! Дано не стихват тези аплодисменти.
На 27 март честваме Световния ден на театъра. По традиция в този ден Съюзът на артистите в България връчва на специално тържество годишните си награди на най-добрите постижения в театралното изкуство. Кои от номинираните ще получат награда, трябваше да стане ясно на 46-ата церемония по връчването, която за съжаление няма да може да се състои на традиционната дата – 27 март, заради епидемията от коронавирус. Оставаме в очакване на времето, когато церемонията по връчването ще бъде възможна, но все пак вече са известни носителите на специалните награди „Икар 2020“ и в „Артефир“ ви срещаме с един от тях – обичания актьор Марин Янев, който е удостоен с престижната Награда за изключителен принос към българския театър. Актрисата Снежина Петрова е отличена за значимостта и постиженията в проекта „Медея“. „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на режисьора Никола Петков, а за принос към музиката – на Кирил Маричков.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg