Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст.
Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията ѝ и недоумяваш, че светът не я е открил навреме – едва доста години след смъртта ѝ научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към границата между този живот и онзи, другия. Изглежда, че с леснина е преминавала от тук до там и от там до тук. Земните представи за слава и социално преуспяване вероятно не са я вълнували достатъчно, за да им се посвети. Приживе са публикувани само няколко нейни стихотворения – невероятно, но факт. Дори се твърди, че са издадени с осакатяващи редакции. Тя не се отказва, продължава да пише поезия.
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата –
какво тя точно значи, –
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа –
болно и определено.
Емили Дикинсън произхожда от заможно семейство, счита се, че се е влюбвала поне три пъти, най-вероятно нещастно, тъй като остава сама до края на живота си, а последните си години прекарва облечена в бяло и почти без да излиза извън дома си. Странна, прекрасна, изключителна поетеса. Почти неземна, прелита през земния си живот за кратко, отлита само на 56 години и завинаги ни оставя съобщенията не на плътта, оставя ни съобщенията на духа, кодирани в стиховете ѝ и предадени чрез „простите новини от Природата – с техния нежен смисъл“. На надгробния ѝ камък за издълбани две думи, които самата тя в последните си дни написва в писмо до свои близки: Called back – „Повикана обратно“… Изпратена тук и повикана обратно. За да заличи границата между видимото и невидимото. Между тежестта и лекотата. Между живота и смъртта.
Тоя свят не е заключение.
Веригата почва оттук –
невидима – като музика –
но сигурна – като звук.
Не я отгатват учените –
ще я съзреш едвам,
когато презреш – потомствата –
и се разпънеш сам.
Радиоспектакълът „Прекрасната от Амхърст“ е адаптация по пиесата на Уилям Люс и е посветен на Емили Дикинсън.
В ролята на Емили Дикинсън – актрисата Нина Стамова.
Режисьор – Кръстьо Бойковски.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg