Медийният образ на Covid-19

Информацията за нарастващата епидемия от Covid-19 расте всеки ден и представлява предизвикателство пред учените, журналистите и правителствата.

Как да говорим коректно за Covid-19. Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни паразитни болести, Национален консултант по микробиология и член на Оперативния щаб за борба с Covid-19 у нас, разяснява в "Мрежата" как да говорим отговорно за Covid-19.

За феномена на изместването и пропуснатия дневен ред в медиите по време на кризи – коментар от Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Колегите Капка Тодорова от Германия и Антоанета Николова от Италия коментират поведението на медиите, мерките, които правителствата вземат там, както и начина, по който обществото приема Covid-19.

„Всичко, което се правим в последните три седмици, е, за да се избегне кризата и това според мен е нормалното поведение на отговорна държава. Много хора се изказват в момента, но това не са хората, които ще бъдат до леглото на болните, не са и хората, които ще организират транспорта на болните, това не са и хората, които трябва да осигурят сега, в една доста динамична среда, готовност, резерва и това, което ще се работи само след седмица. Сега ще се появят всякакви идеи от разни псевдоучени за лекарства и помощни средства, на които не бива да се вярва. Но това е нормално, заради страха“, казва проф. Кнтарджиев.

Презапасяване с лекарства и антибиотици

„Това, което е хубаво да се купи, са витамини: C, D и A, но не е уместно купуването на антибиотици, защото те не действат на коронавируса, тъй като той по-рядко прави усложненията на грипа", допълва проф. Кантарджиев.

За обучението и подготовката на лекарите да се справят с Covid-19.

"Не е приемливо колегите да преглеждат без маски. А ако не знаят как да вземат секрет за изследване за коронавируса, да не четат сайтове, в които пише за билки и бурени за лечение, а да отворят и прочетат инструкциите, които са качени на сайта на Министерството на здравеопазването. Инструкцията е дългичка, но в нея пише как се взема материал, как се съхранява и транспортира и т.н. Не можем да отидем да пошепнем на ухото на всеки лекар как да постъпва с пациентите. Лекарите трябва само да прочетат“, коментира проф. Кантарджиев.

Имунитет

"Имунитет се към коронавируса се създава, освен от хора с имунен дефицит и много възрастните хора. Имунитет се създава и това е нашата надежда да се работи за ваксина. Но всъщност ваксина вече е създадена и сега се тества и ще са необходими месеци най-малко".

Страхил Делийски: Извън медицинския контекст, вирусът е проблемен, защото има проблемни общества, политически и икономически системи.

Извънредното положение и политическият контекст

"Идеята на извънредното положение е властта да взема решения бързо и безотчетно. В този смисъл аз не виждам нищо ново. В България ние така и така си живеем в извънредно положение от гледна точка на вземаните от властта решения, така че в този смисъл аз не бих драматизирал въведеното извънредно положение. Просто не се случва нещо, което да не познаваме", категоричен е Страхил Делийски.

Дисциплиниращият ефект на извънредното положение

"Ако върнем разговора на символно равнище, говорейки за медийния дневен ред, защото това са символни конструкции на реалността, която ние си правим с помощта на медиите, то тогава вероятно се търси наистина ефектът на дисциплината.

Може би все пак беше време да се случи нещо, което да ни накара да водим именно разговора за това, какво означава обществото, какво означава политическа общност, какво означава да живеем заедно – едни базисни въпроси на колективното съществуване, на колективния смисъл. Къде е балансът между дисциплината на индивида и възможността една политическа структура да му се меси? Тоест, ако обществото не се справя само и нещо не става както трябва, то чрез контрол, сигурност и ред нещата се оправят. Ами не е така. Нищо не може да стане, без наличието на онази тънка, фина, много често невидима тъкан на социалните отношения. Дори насила не могат да се случат нещата, които са функция на тъканта на социалните отношения.  

По парадоксален начин днес говорим за онова, което наричат „социална дистанция“, представяте ли си, през спазване на социална дистанция се учим да ставаме общество и да изпитваме емпатия. За съжаление поводът тези процеси да се случват сега не е най-добрият, но пък, може да сме имали нужда от него", допълва Страхил Делийски.

Медийните конструкции и кризата

"Много ясно се показа онзи ефект, за който много рядко си даваме смета – ефектът на дневния ред, а днес той е Covid-19. Но ние можем да сме живи и здрави и без да припадаме от напрежение, и да лягаме и ставаме с информация за Covid-19. Не би трябвало да е проблем за едно общество да се държим като хора и без контекста на свръхнапрежението. Има институции, които работят денонощно, ние знаем какво трябва да правим и да, необходима е някаква по-висока степен на информация и отговорност, на самоорганизация на обществото", коментира Страхил Делийски.

Ефектът на рамкиране

"Той е вторият ефект, на налагане на интерпретативната рамка на случващото се. В случая медиите градят една рамка на напрежението и опасността, на безотговорността. Защо не градят рамка на социалността, превъзмогването и справянето? Тоест медиите не само ни казват за какво да мислим, но ни казват и как да мислим за случващото се".

Какво пропускаме, слагайки на челото си единствено Covid-19

"Дори в разговора за Covid-19 и в неговия контекст можем да говорим за социалните ни системи, за здравната ни система и за всички други проблеми, които имахме, преди вирусът да дойде в България. Защото социалното равнище на проблемите у нас не е причинено от самия вирус. Извън медицинската проблематика вирусът е проблемен, защото има проблемни общества, както и политически, икономически системи. Ние изпускаме социалния и политическия аспект на проблема, върху който можем да влияем. Да, ние не можем да влияем върху генотипа на самия вирус и начина, по който той въздейства на организма ни. Но можем да влияем върху всичко останало, което той ни причинява. Това е големият липсващ разговор в момента."

Всъщност важна е отговорността на обществото към колективната реалност, която всички ние в момента конструираме. Да си дадем сметка, че всичко, което говорим и правим, рефлектира върху онова, което се случва около нас. И отговорността тук не е само по отношение на личното добро живеене, а отговорността за всяко лично действие, което ще има отношение към социалното. Все си мисля, че такива кризи дават някаква нова качествена характеристика на общността, но за съжаление не е задължително тя да е позитивна тази характеристика."