Каква е целта на престоя в затвора? Дали виновният да осмисли и изкупи наказанието си, или да страда и да бъде тормозен? Няма ли риск човек, попаднал в затвора, да се превърне в престъпник заради обкръжението и условията в затворите? Тези крайъгълни въпроси на наказателната философия бяха повдигнати миналата седмица, когато омбудсманът Диана Ковачева поиска закриване на Централния софийски затвор и на затворническите общежития "Кремиковци" - София и "Керамична фабрика" - Враца заради лошите материално-битови условия в тях.
"Нашият ден" се фокусира върху темата за рисковете, които носи превръщането на затвора в място за изтезание с експерта по възстановително правосъдие Елена Евстатиева и на психиатъра и преподавател по социална работа д-р Румен Петров.
"Критиката към нашите затвори, с оглед на тяхното хуманизиране, не е част от дневния ред на академичната и научна общност. И това е проблем, защото науката се превръща във ведомствена." – казва д-р Румен Петров.
"Дълги години затворът е сляпото петно на обществото. – категорична е Елена Евстатиева. – Обикновено не мислим за затвора и за хората, които са там, защото сме приели, че те са там заради избори, които са направили, и мястото им е там. Със сигурност е трудно да се мисли за затвора като за полезно пространство, където може да се инвестира. Ако ние не променим начина си на мислене за наказателните си политики и по-скоро да ги мислим като възстановяващи политики, винаги ще имаме едно разделение в обществото на престъпници и жертви."
"Единствената легитимна цел някой да стои в затвора е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождаване. Всеки трябва да бъде освободен предсрочно, ако е излежал половината от наказанието си и е дал доказателства за своето поправяне" – така тълкува закона Върховният съд, но какво се случва с човек, който излиза след изтърпяна присъда? Къде са мястото и ролята на възстановителното правосъдие?
Налага се да мислим повече, да не фрагментираме и да не говорим само за затвора и наказателните политики, изолирайки жертвите на престъпление – твърди Елена Евстатиева, – защото, когато се фокусираме върху извършителя, забравяме за пострадалия. Затворът е място, където виновният трябва не толкова да се наказва, а да се дистанцира от субкултурата на самия затвор. Поставяйки някого в затвора, ние го наказваме, но проблемът е, че човек, попаднал в затвора, се криминализира от средата там, много е трудно да устои и да не се поддаде на натиска да се криминализира, което е пагубно и за него, и за близките му."
Д-р Румен Петров, автор на книгата "Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност", която е посветена не само на проблемите на затвора, смята, че социалната работа трябва да бъде реабилитирана и целият потенциал на хуманитаристиката трябва да бъде ангажиран в мисленето и действието по въпросите за социалната справедливост, процесите и последиците от социалната несправедливост.
Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..
Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" редакторът Светла Тодорова споделя интересна случка от пътуването си в Гърция. Тя разказва за преживяване в автобус, който свързва пристанището Пирея с летището на Атина. Рано сутринта в началото на седмицата Светла и семейството ѝ се отправят към летището, за да хванат полет за София...
Екстремните спортове са необятна вселена, в която пристъпваме върху дъска за kite surf. Още по-необятна и труднодостъпна вселена са облеклата за екстремни спортове, в частност за кайт сърф. Марианна Калъчева – Мери и Калина Палавеева влизат в тези две вселени почти на шега, с лекотата и свободата на младостта, но и с увереността, че могат..
Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история,..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg