Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медийната флотилия на КТБ

Николай Стайков
Снимка: БГНЕС

За третия епизод на филма на Антикорупционния фонд „Делото КТБ: Липсващите имена“ със заглавие: „Медийната флотилия на КТБ“ – Николай Стайков, автор на филма и на разследването, разяснява в предаването "Мрежата":

Докъде се е разпростирало медийното влияние на КТБ

„То е било доста по-голямо от това, което знаехме, че е. И много медии не искат да повдигат тази тема и дори искат да забравят. Конкретната тема на разследването е как през едни офшорни фирми, в които са отивали средства по не особено законен начин, които са били оформени като заеми от КТБ за придобиване на кораби, от същите фирми са били получавани от медийни собственици и са отивали огромни средства – седемцифрени суми в евро. Но въпросните офшорни фирми нямат никаква собственост според българския Търговски регистър. И като проследихме пътя на парите, видяхме как през същите офшорни фирми минават парите за финансиране на това, което наричаме „жълти“, „кафяви“ медии – бухалки. И мога да кажа категорично, че:

Прокуратурата не е разследвала произхода и движението на парите за тези медии

По документи разпитът на собственика на едни от тези медии е траел точно пет минути. От него не е искана информация за произхода на парите. Единствената информация, която са искали от него, е за това как е подписван договорът, условията, лихвите и т.н. Така че, очевидно прокуратурата не е задала логичния въпрос какъв е в произходът на парите.

Но искам да ви обърна внимание, че в решението на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за запор на активите на Цветан Василев въпросните финансови операции са надлежно описани и няма как институциите да не знаят това. Да не говорим, че по време на разследването Комисията и прокуратурата работиха заедно, така че няма оправдание да не е изискана такава информация.“

Регулаторният похлупак

„Примерът на КТБ е пример за една банка – склад на много пари и с изключително особено отношение на регулаторите, защото милиони евро са били източвани по начин, който е можел да бъде проверен още преди годни. На нас ни отне 50 евро такса към международен регистър и една седмица изчакване за отговор от съответния регистър. Това може да го направи всеки. И това е наистина пример как години наред е работел един регулаторен похлупак. Може би същият, който е работел и за г-н Божков – регулаторен похлупак, при който може да се направи частен монопол. И голямата тема тук е защо най-големите български предприемачи всъщност са в държавно регулирани бизнеси, а не в такива, в които има конкуренция или съревнование. Всичките тези предприемачи, така наречените "олигарси", са все в бизнеси, в които има влияние на държавните институции.“





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24