Дамгосан ли е човекът с номера на една неизличима злина, която носи у себе си през вековете? Обрича ли ни тя да повтаряме историята отново и отново или себеосъзнаването, бдителността и признаването на вината могат да ни отведат до по-светли места?
По повод 75 години от края на Холокоста д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, говори в "Нашият ден" за паметта, за вината на европейските народи, за опасната илюзия, че пропагандата на доброто може да пребори човешката природа, за това, че не трябва да забравяме на какво сме способни.
"Холокост се помни, защото еврейският народ помни. Не е ясно дали европейците биха помнили толкова дълго, с такава настойчивост и дълбочина, с каквато еврейският народ помни собственото си страдание. Защото европейските народи до голяма степен бяха съюзници на Хитлер по антисемитска линия. Това, което Хитлер предприе срещу еврейския народ, е родено не само в Германия, а в общия европейски контекст като предвоенно настроение.
Мисля си, че паметта за трагедията, наречена "Холокост", говори много за това на какво човекът може да бъде способен. Всякаква прекраснодушна илюзия за човека като същество, което може да бъде образовано, възпитавано с една систематична пропаганда на доброто, се оказва в последна сметка неефикасна, защото въпросната последователност на историческия процес ни осведомява за противното.
Историята е история на престъпления. Разбира се, и на човешкото величие. Това е парадаксът. Човекът, както е казано в Библията, е ангел и червей.
Никаква илюзия не трябва да ни спохожда, че на терена на либерална Европа не са възможни рецидиви на насилие. Точно обратното – те са възможни!
Холокоста е памет за престъпление не на германския народ, а на много други народи и на много други държавни елити. Около тези дати се разгръща огромна информационна война за изчистване на националните памети от собствената им вина.
Злото произхожда от човека" – категоричен е д-р Николай Михайлов.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg