Дамгосан ли е човекът с номера на една неизличима злина, която носи у себе си през вековете? Обрича ли ни тя да повтаряме историята отново и отново или себеосъзнаването, бдителността и признаването на вината могат да ни отведат до по-светли места?
По повод 75 години от края на Холокоста д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, говори в "Нашият ден" за паметта, за вината на европейските народи, за опасната илюзия, че пропагандата на доброто може да пребори човешката природа, за това, че не трябва да забравяме на какво сме способни.
"Холокост се помни, защото еврейският народ помни. Не е ясно дали европейците биха помнили толкова дълго, с такава настойчивост и дълбочина, с каквато еврейският народ помни собственото си страдание. Защото европейските народи до голяма степен бяха съюзници на Хитлер по антисемитска линия. Това, което Хитлер предприе срещу еврейския народ, е родено не само в Германия, а в общия европейски контекст като предвоенно настроение.
Мисля си, че паметта за трагедията, наречена "Холокост", говори много за това на какво човекът може да бъде способен. Всякаква прекраснодушна илюзия за човека като същество, което може да бъде образовано, възпитавано с една систематична пропаганда на доброто, се оказва в последна сметка неефикасна, защото въпросната последователност на историческия процес ни осведомява за противното.
Историята е история на престъпления. Разбира се, и на човешкото величие. Това е парадаксът. Човекът, както е казано в Библията, е ангел и червей.
Никаква илюзия не трябва да ни спохожда, че на терена на либерална Европа не са възможни рецидиви на насилие. Точно обратното – те са възможни!
Холокоста е памет за престъпление не на германския народ, а на много други народи и на много други държавни елити. Около тези дати се разгръща огромна информационна война за изчистване на националните памети от собствената им вина.
Злото произхожда от човека" – категоричен е д-р Николай Михайлов.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg