Дискът е записан с оркестър „Метрополитен“ на Монреал с диригент Яник Незе-Сеген и включва арии от оперите на Джузепе Верди – „Набуко“, „Атила“, „Ернани“, „Симон Боканегра“, „Луиза Милер“, „Сицилианска вечерня“ и „Дон Карлос“.
„Илдар Абдразаков затвърди статута си на най-славния Атила на днешния ден, заставайки сред знаменитите баси, изпълнявали ролята през последните петдесет години. Как някой би могъл да устои на онова тъмно, течно легато или на онова медено фразиране, което той използва еднакво ефективно, за да изрази съмненията, които измъчват краля и воина, и величието на неговата сила“ – пише в списание Diapason, от декември 2018 г.
Илдар Абдразаков оглавява списъка на всеки режисьор, когато става дума за продукции на Верди във водещите световни оперни театри.
„Когато има чувство на доверие, когато химията между оркестрината и сцената е правилна, първокласните резултати могат да се получат от нея“, отбелязва той. „И точно това изживявам с Яник. “
Дискографията му включва две DVD-та от Ню Йорк: „Лучия ди Ламермур“ (2009) с Анна Нетребко и „КнязИгор“ (2014), в които той изпълнява заглавната роля. Дуети, издадени през 2017 г., го събират с Роландо Вилазон, а двамата правят грандиозно световно турне, за да представят диска.
Илдар Абдразаков е роден в град Уфа, тогава столица на Башкирия на 26 септември 1976 г. Той вече е народен артист на република Татарстан и носител на много отличия в родината си. Семейството му е артистично – майка художник, брат му е оперен певец, баща му актьор, филмов и телевизионен режисьор. Участва като дете във филми на баща си. Абдразаков не проявява интерес към операта, докато по-големият му брат, не му показва DVD на „Атила“ на Верди. Той веднага се влюбил в музиката на композитора и на 14-годишна възраст започнал уроци по пеене с учителката на брат си. Две години по-късно се присъединява към нейния клас в Държавния институт на изкуствата в Уфа и продължава обучението си с нея, след като става солист на Башкирския театър за опера и балет. Дебютира в Мариинския театър в Санкт Петербург, когато е само на 22 години през 1998 г. в „Сватбата на Фигаро“.
Печели няколко големи конкурса в Русия – „Ирина Архипова“, „Глинка“, „Римски-Корсаков“ и „Елена Образцова“. През 2000 г. печели и конкурса „Мария Калас“ в Парма и привлича вниманието на специалистите и агентите. След конкурса в Парма през 2000 г. още на следващата година той дебютира в Миланската скала.
„Следвам в традиция, казва Илдар Абдразаков. В тези опери предизвикателството често се крие в емоционалната интензивност, в психологическото очертаване на характера. С Верди винаги е въпрос на чувства и душа, на конфликти и хора в конфронтация.“
В Лондон го чуват за първи път през 2009 г. в Реквием на Верди под палката на Антонио Папано, както и като Дон Базилио.
В края на юни 2019 г. Абдразаков изпя ролята на Рамфис в три концертни изпълнения на „Аида“ с Чикагския симфоничен оркестър под диригентството на Рикардо Мути, в които участваха Красимира Стоянова и Кирил Манолов. Той отново се присъедини към диригента през август на фестивала в Залцбург за изпълнение на „Реквием“ на Верди с Виенската филхармония. През септември беше в Ню Йорк, за да играе Банко във възстановяването на постановката на Адриан Ноубъл на „Макбет“ с Анна Нетребко като лейди Макбет.
Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg