Състоянието на здравеопазването, реформата, Националния рамков договор, НЗОК, протестите на специалистите по здравни грижи, както и модернизацията при лечението на онкологично болните у нас, коментира д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър и изпълнителен директор на УСБАЛ по онкология София, в студиото на "Нашият ден".
"Всички говорят за реформа в здравеопазването в България, но това е много общо. Като кажеш реформа, трябва да кажеш точно каква реформа. А това нещо не става на улицата. Приемам протестите на медицинските сестри като много сериозен сигнал, но не става с разговор с министър-председателя, не става с обещания и не става с мерките, с които се предлага." – категоричен беше д-р Константинов.
Като цяло хората, работещи в здравеопазването, са дълбоко разединени.
Има разединение не само между различните професии лекари и сестри. Вътре между лекарите има дълбоки диспропорции, възнагражденията са в изключително големи граници, но това не е от тази или от миналата година. Това е от 15 години поне. И то не защото някой е лош, краде или липсва контрол, а просто защото
Такъв е дизайнът на здравната ни система.
Тя предизвиква всичко това. И бавно и методично, ден след ден, доведе до всичко това. Протестиращите са върхът на айсберга – един синдром, който трябва да ни накара да се замислим. След замислянето трябва да има още 5-6 действия, които трябва да се направят, за да се постави точната диагноза, след това да започне лечението и чак след това да чакаме оздравяването.
Държавата ни не е наясно с проблемите в българското здравеопазване.
Някой трябва да погледне гората, а не дърветата. И погледът трябва да е политически. Политиците трябва да са наясно. И не един политик, а множество политически фигури.
Трябва да си кажем какво здравеопазване искаме.
И какви са инструментите на държавата. Установяваме, че инструментите не са много големи. Държавата трябва да събере здравни вноски – колко успешно, е друг въпрос – от там насетне как се изразходват. Виждаме, че имаме една каса, която би трябвало да осъществява контрол върху всички харчове. Обаче в един момент се оказва, че вместо касата да плаща или да има малко доплащане от страна на пациента, ние вървим в посока, когато съвсем скоро ще можем да кажем, че всъщност
Хората си плащат за здравеопазване, а националната здравноосигурителна система доплаща.
Обръщат се нещата. От чужбина докладите казват, че ние сме първи в това хората да си доплащат от джоба. За ЕС това не е нормална система."
Как се справя д-р Константинов в УСБАЛ по онкология
"Колкото си по-нависоко, ти зависиш от повече хора и фактори. А когато си по-ниско, имаш свободата да действаш. Мога да кажа, че за вече 2 години и повече, откакто съм в болницата, нямах негативни вмешателства. Имах свободата да работя и да управлявам. И от една болница, която имаше големи задължения – 8 млн. лева просрочени – сега практически вече сме ги стопили – 6 млн. вече сме изплатили реално, а 2 млн. ще вземем заем от частна банка. Трудно беше, защото частните структури са много недоверчиви към държавни организации, и особено кредит без ипотека и без държавна гаранция. Трябваше да докажем, че нашето лечебно заведение се управлява добре, че не се изразходват ненужно средства, че има финансова стабилност, за да ни подпомогнат."
Д-р Константинов подчерта, че няма универсални решения, всяко действие трябва да се мисли прагматично и да се преценява в конкретната ситуация дали е подходящо. Но –
Искаме или не искаме – трябва да си преструктурираме болничната помощ
"Още 2008-2009 година имаше план на Световната банка как да се преструктурира – модел, приложен доста успешно в Естония. Но това у нас не се получи. На хората можеш да въздействаш по два начина – или като ги заплашиш, или като им дадеш средства. Реформи най-добре се правят, когато можеш да мотивираш хората, че това, което ще стане, няма директно да им бръкне веднага в джоба и за в бъдеще ще им донесе положителни неща."
Д-р Константинова акцентира върху изясняване на ролята на държавата в здравеопазването:
"Клиничните пътеки са абсолютен анахронизъм. Това е една от преките причини здравеопазването ни да е на този хал. Въвеждането на клиничните пътеки, начинът, по който се финансира здравеопазването, доведе до тези тежки диспропорции в заплащането. Системата стимулира това."
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
