Вестник „Земеделска техника” обединява 120-годишни усилия в процеса на единение на образование, наука и земеделска практика за ефективно земеделие в България. Вестникът е приемник на първите земеделски издания. Данни от брой № 24 на вестника за 2019 г. очертават развитието на земеделския периодичен печат у нас.
Още в първото списание „Любословие”, издавано от Константи Фотинов в периода 1844-1846 г., се набляга на необходимостта от просвета за „българските орачи”. Първата книга в тази област е написана и издадена през 1853 г. от Никола Икономов Жеравненеца, учител от Разград.
Книгата „Земеделие” е отпечатана в Княжеско-сръбската печатница в Белград и сега се съхранява като ценна реликва във фонда на Централната селскостопанска библиотека.
През януари 1874 г. започва списването на вестник „Ступан” с подзаглавие „Земеделско-економически вестник” – първото българско периодично издание за земеделие, публикувано най-напред във Видин, а после – в Русе и Букурещ (в печатницата на Любен Каравелов).
През януари 1894 г. в Сливен излиза вестник „Орало”, чието мото е „ Мотиката и оралото хранят целий свет”. Следват още издания със земеделска тематика, чиито идеи са продължени в наше време от вестник „Земеделска техника”.
Освен че е наследник на първия периодичен земеделски печат в България, вестникът отличава и най-добрите български производители на селскостопанска техника, земеделци с високи постижения и изявени доставчици на чужди селскостопански машини.
През 2019 година вестник „Земеделска техника” награди Елена Кортел за принос в механизацията на земеделието, част от темите в предаването „Изгрев” по програма „Христо Ботев” на БНР.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е..
С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари)..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg