„Нишката на съдбата“ е изложба на Феникс Върбанов и представяне на биографичната история и творби на родителите му художниците Марин Върбанов и Сун Хуайкуей.
Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени у Феникс Върбанов. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. През 1987-1988 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г., когато е в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава остава верен на хартията и туша.
Проф. Марин Върбанов (1932-1989 г.) е забележителен български и световноизвестен творец, създател на модерния текстил у нас и на Института за съвременна текстилна пластика „Върбанов” в Ханджоу, Китай. Той е живият мост между Изтока и Запада, между Балканите и Париж. Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Националната художествена академия. През годините преподава в България, във Франция, в Австралия, в Китай. Върбанов е и сред прочутите новатори на арттекстила. През 70-те години започва експерименти, неправени дотогава. Съчетава древни традиции с нова визия за приложението на текстила. Много от работите му са космополитни и монументални. Марин Върбанов успява да превърне гоблена в триизмерна пластика.
Интересът на Феникс Върбанов към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато е в Централната академия за изящни изкуства в Пекин. Сега в изложбата „Нишката на съдбата“ Феникс Върбанов показва предимно работи с китайски туш върху хартия, която след това облепва върху платно, създавайки плътност и сила на внушението.
В изложбата се показва едно произведение на Марин Върбанов, един удивителен стенен гоблен, триизмерна пластика в кафяви тонове, които дават представа защо наричат този творец създател на модерния текстил у нас и защо има международна слава и признание. Много от работите му са космополитни и монументални.
В тази изложба на Феникс Върбанов, както казва един негов изследовател: „Виждаме мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. И в опитомяването на тези противоположности усещаме една победа на вечното над случващото се, на Шепота над Вика“. Виждаме „Нишката на съдбата“.
Майката на Феникс, известна у нас само като Сун, се представя с един изящен костюм в китайски стил. Харизматична, красива и талантлива, Сун е принцеса от стар аристократичен род с вековни традиции. Запознават се с Марин Върбанов като студенти в Пекин. Пламва легендарната им любов. След много перипетии с благословията на Енлай и Мао двамата се подписват в общината в Пекин през 1956-а. В Китай даже има музей, който разказва за невероятната любовна история. През 60-те Сун и Марин живеят в София, където са епицентър на столичните интелектуалци, а след 1976-а – в Париж. Марин Върбанов прави много самостоятелни изложби в галерия „Ерве Одермат“, но съдбоносна се оказва 1980 година. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале дизайнерът Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин. По-късно Мадам Сун става директор на представителния офис на марката „Пиер Карден” и създава истинска търговска империя.
Изложбата картини и мутимедийният архив на Сун Хуайкуей, Марин Върбанов и Феникс Върбанов можете да видите в Китайски културен център в София от 26 ноември до 20 декември 2019 г. по случай 70 години от установяване на китайско-българските отношения.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg