След като телефонът засенчи и почти измести традиционната поща с бързината и непосредствеността на гласовата връзка между хората, с изобретяването на интернет и непрекъснато усъвършенстващите се канали и устройства за общуване като че ли писмото получи шанс за нов живот. Дали наистина е така.
Да, сега можем да си обменяме имейли, грижливо и обмислено написани почти като по времето на хартията, мастилото и пощенския плик, прелитащи за миг, независимо от разстоянията. В някои сфери като деловата и дипломатическата кореспонденция формулировките и правилата са толкова строги и задължителни, колкото и в старите писмовници.
В същото време децата ни разпращат и получават десетки съобщения, движейки пръстите си със завидна скорост по екраните на мобилните си устройства, но знаците и буквите, които си обменят, са твърде далеч от писмото, може да напомнят устната реч, а може изобщо да не прибегнат до словото. Тогава?
Ако традиционното писмо може да е маска, скриваща истинското лице на автора си, то все пак изгражда някакъв образ, макар и измислен. Какъв образ може да създаде поредицата от букви, цифри и шаблонни изображения.
В последното предаване от цикъла търсим отговор с д-р Маргарита Серафимова, доц. Надежда Александрова, проф. Ангелина Вачева, проф. Николай Чернокожев, проф. Иванка Мавродиева и няколко обикновени тийнейджъри.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
