Тази събота в „Мрежата“ търсим отговор на няколко въпрос: Каква беше ролята на медиите по време на изборите за ЕП – кои бяха незададените въпроси, пропуснатите теми, измислените „проблеми“ и вменените тези по време на кампанията и след оповестяване на резултатите. Но преди това с адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация Програма Достъп до информация, коментираме за какво бе осъден колегата ни Росен Босев? – за това че е изразил мнение по повод г-н Мавродиев или, че преди време в серия свои разследвания и публикации е бил критичен към съдия Петя Крънчева, която към днешна дата е съдията – докладчик по делото на Росен Босев.
Адв. Александър Кашъмов: „Формално Росен Босев беше осъден заради изказвания в една от големите телевизии по отношение на тогавашния председател на Комисията по финансов надзор г-н Стоян Мавродиев. Тук трябва да кажем, че в едно демократично общество, а на нас ни се иска да вярваме, че България е правова държава, съществува свобода на словото и тя обхваща в максимална степен всички граждани, включително и журналистите, които имат право да изказват критични менения, особено за хора, които са в управлението. Тези хора не случайно са наречени от Европейският съд по правата на човека „публични фигури“. Много силно впечатление в този случай прави това, че съдията-докладчик е била обект на разследвания и публикации от страна на Росен Босев, но когато ѝ е поискан отвод, тя не го е дала. Това е нещо, което според мен не звучи прилично от гледна точка на изискванията на съдебната система за безпристрастност.“
Малко по-късно към разговора ни се присъединиха и доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК и Страхил Делийски, преподавател по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“.
Жана Попова: „За съжаление, този казус ще става все повече юридически, а не морален, а мисля, че е време да говорим и за моралната страна. Защото целият този казус с Росен Босев и делото, което беше проведено, е някакъв вид заплаха за журналистите.“
Страхил Делийски: „Ако дори оставим настрана юридическата и моралната страна на казуса, той пак е смущаващ, защото е показателен за едни специфични взаимоотношенията между политическата власт, едрия бизнес и медиите у нас. Отношения, които не просто деформират българската публичност като поле за свободна размяна на информация, но и отношения, които в голяма степен в контекста на току приключилите избори, заедно с кампанията преди това, деформират онова, което наричаме политическо представителство. Икономическият продукт е концентриран в ръцете на все по-малко хора, а това води до концентрацията на богатство, което пък води до концентрация на власт и концентрация на собствеността на медии. А оттам и до свръх представителство на интересите на едно все по-стесняващо се икономическо малцинство. И през медиите все повече се чува предимно гласът на хора с голям финансов ресурс. Това се отрази ясно и в предизборната кампания, която приключи с политическата апатия на ниската избирателна активност на хората. Това е отговорът на хората към взаимоотношенията: власт – едър бизнес – медии. И позволете ми една метафора, задълбочаващото се недоверие към политическата система и големите партии у нас е незаконното дете на тези интимизирани отношения между политическата власт, едрия бизнес и медиите.“
Чуйте целия разговор с адв. Кашъмов, доц. Попова и политолога Страхил Делийски в звуковия файл.
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт? Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..
Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg