Историята понякога кристализира по-ярко в лични разговори, в разменени мнения, в неангажирана кореспонденция, отколкото в официални документи и изказвания. Особено когато тази неангажираност се открива в писма на гении, които освен всичко друго, вземат отношение и по актуални им политически колизии, сблъсъци и събития. Такава е в кореспонденцията между два от най-великите умове на ХХ-ото столетие – физиците Алберт Айнщайн и Макс Борн.
Двамата са си писали – къде по-често, къде с прекъсвания, през периода 1916-1955 г., почти половин век, и в разменените писма срещаме не единствено проблеми на физиката, която по това време търпи бурно развитие, а и отгласи и проблясъци от неспокойните времена, в които им се е налагало да живеят. Първата световна война, Ваймарската република, кризата от 1929 г., възходът на НСДАП (Национал-социалистическата партия на германския народ), Втората световна война, проектът „Манхатън“ (в който те не участват, но активно коментират; макар че благодарение тъкмо на писмо на Айнщайн до президента Рузвелт се засилват изследванията по конструирането на атомната бомба), Студената война – всичко намираме същностно коментирано и отразено в писмата между гениите. Историята в неочаквана светлина, историята погледната от атомен ъгъл – това представлява кореспонденцията между Айнщайн и Борн.
Предаването „Премълчаната история“ представя този толкова интересен момент от техните взаимоотношения и пречупените през тях исторически процеси на ХХ век на вниманието на своята публика на 22 май. Гости са преводачите на писмата, а заедно с това автори на обемния предговор към книгата „Алберт Айнщайн-Макс Борн. Кореспонденция 1916-1955“ проф. Иван Ланджев – математик, изследовател на науката, специалист по криптография, и проф. Георги Каприев – философ, културолог, медиевист.
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg