Априлското въстание: сюблимността на българското

Априлското въстание се смята за върхов момент в българските борби за национално освобождение. Безспорно е така: апелите на Раковски, обиколките на Левски, призивите на хъшовете отвъд Дунава, страстните позивни на Любен Каравелов и Христо Ботев, непримиримостта на апостолите Бенковски, Волов, Захарий Стоянов дават своите плодове преди 143 години, за извадят българина от спокойствието му и да грабне оръжието. Всъщност, ако помислим, това като че ли е най-сюблимният, сиреч върхов момент от българската история, или поне един от най-сюблимните: стопанинът, който храни къщата си и трепери за нея, а добитъка си гледа с четири очи, в един момент решава да зареже всичко това, да го подпали под въздействието на ентусиазъм, вдъхнат му от пламенните речи на Георги Бенковски, да се „барикадира“ поселенията си и да чака аскер и башибозук, наострил срещу тях черешови топчета и кремъклии пушки. Величав миг, макар че, от друга страна, в българската история има и други величави събития, на които като че ли не се отдава чак такова значение. Оттук тръгва предаването „Премълчаната история“ на 1 май: защо? Защо за Априлското въстание през 1876 г. знаем всички, а за Белоградчишко-Нишкото през 1850 г. – почти никой? Знаем Бенковски, не знаем Иван Кулин, поп Кръстю, но не Ненко Терзийски, Кочо Чистеменски и много по-малко Спас Гинев. Дали пък тази сюблимност, за която говорим по повод Април‘1876 не е поради това, че имала своя гениален летописец – Захарий Стоянов? И че Иван Вазов е повлиял изключително върху начина, по който четем българската история през периода? Този въпрос задаваме на участниците в предаването Димитър Бежански – хуморист и мислител, Тони Николов – философ и публицист, Бойко Ламбовски – поет и журналист, проф. Пламен Митев – историк и специалист по Българското Възраждане.