Кога политиците обвиняват медиите за делата си?

Кой превърна политиците – нашите и чуждите в „жертви на компроматни войни“, „слуги на народа“ или по-затворени книги от „Сфинкса“ –  медиите, олигарсите, фалшивите новини или грешките в превода? И кога политиците започват да обвиняват медиите за делата си? На тези  този въпроси се опитваме да отговорим в „Мрежата“ с политолозите Страхил Делийски, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, и Анастас Стефанов, от изследователския център „Тренд“.

Страхил Делийски: „Когато нямат сила да обвинят самите себе си. С уговорката, че когато имаме изключително замърсена медийна среда и много на брой контролирани медии, тогава функцията на медиите като „куче пазач“ е поставена под въпрос. Когато, обаче  нелеп опит за собствена защита и превръщане в жертва се аргументира с атака към медиите, тогава наистина разговорът спира да бъде сериозен. Медиите с изключение на обществените, винаги имат собственици. В този смисъл е нормално дори и за публиката да знае чия е медията и каква политическа линия държи тя. Проблем е, когато тези ангажиментите на медиите са деформирано използвани за политически атаки, както и употребяването на журналистиката като професия в рамките на политическата борба. Най-интересно е как моделът „аз съм жертва на нечия атака“ беше разигран в медиите – нямаше медия, която да не започваше разговора си с г-н Цветанов с въпроса: „Откъде идват атаките?“, сякаш става въпрос за един изключително мил, добродушен и чист човек, който бива атакуван от някакви лоши злосторници. Този тип превъртане беше постигнат с изключителната помощ на по-голямата част от българските медии. В този контекст, да търсиш вината в медийната среда звучи нелепо и до голяма степен нагло. Позволете ми да перифразирам Уди Алън, че в момента сме в ситуация, в която се разкриха онези неща, които знаем за политиката, но ни беше срам да говорим за тях. Защо се случи тъкмо сега дори не е толкова важно. Важното е, че вече се говори за среда, в която откровено се говори за зависимостите в политиката, каква ще е реакцията на обществото и как ще продължат да се държат медиите. Защото нивото на професионализъм на българската журналистка не е много по-високо от нивото на професионализъм и подготвеност на българския политически елит. Но това е и точката, от която ние като общество ще започнем да търсим новия смисъл на българската политика и българската демокрация, новия смисъл на взаимоотношенията между политици и граждани и политици и бизнес. Паднаха маските! И е много важно как ще се развие този разговор – дали ще остане на равнището на битовизма, какъвто се опитаха да ни внушат, че е  или всички ние като общество ще го качим на равнището на осмисляне на това защо сме заедно като общество, накъде искаме да вървим и как да функционират българската държавност и българската демокрация. Независимо от повода и причините, този скандал може да изиграе полезна и оздравяваща роля за българското общество.“

Анастас Стефанов: „Формалната власт посяга върху неформалната власт, както сме свикнали да наричане медиите, когато комуникационният дискурс бъде обърнат в полза на властимащите.  Друг е въпросът, че да се обвинява медийната среда за конкретен случай не е до там справедливо. Ако ще се говори за медийна среда, то това трябва да е генерално. Разбира се, вие знаете, че тази изпусната фраза за медиите всъщност говори за една конкретна битка, която протича в общественото пространство – на едно лоби срещу друго лоби. И това не остана тайна за никого. Освен това, началото на имотния скандал беше с обвиненията на г-н Цветанов за атака от Русия. Транслирането на тези обвинения от Русия към българските медии е част от управлението на самия скандал. До колко е успешно ще видим тепърва, но със сигурност фазата на успешното потушаване на скандала премина и той прерасна в нова комуникационна криза. Друг е въпросът, че скандалът се разпростря институционално и излезе извън вътрешнопартийното на управляващата партия. Тази криза, ако продължи да се развива така лавинообразно рискува да обхване целия елит. И тогава много трудно ще може да се посочи виновник извън самия елит. Тогава българското общество, няма да се вгледа в медиите, а в елита, защото дефицитът на справедливост расте и доверието се стеснява. Това е поредният скандал, който ще изроди своите последствия именно в тази посока – отчуждаване и недовери към елита. А кога би могло да се появи ново лице в политическия елит, това е въпрос, който засяга много посоки. Едната важна е, че когато говорим за ново лице, не трябва да схващаме нещо абстрактно, то трябва да се появи от самите нас, от обществото. Друг е въпросът, че това не става така лесно. Първо това е въпрос на процес, който макар и тръгнал вече, по някакъв начин, изисква израстване на психфона, той трябва да изживее тази политическа ера, за да се яви нещо наистина ново. Иначе през годините сме виждали влизането на малки субекти, които са извършвали само нещо като освежаване на атмосферата, а не преобръщане. Но все пак, полека-лека се създава почва за подобно нещо.“