Изчезналата писателка

Проф. Милена Кирова, на която дължим новото появяване на Евгения Димитрова (1875-1930), я нарича „изчезналата писателка“. Авторката на два романа и два сборника с разкази от началото на 20 век Евгения Димитрова изчезва буквално от литературната ни история по неизвестни причини. Сега излезе един от романите ѝ – „Зара. Страници из един дневник“, но както четем в предговора на проф. Кирова към него: „за последен път името й се появява в публичното пространство през ноември 1931 г., когато Клубът на българските писателки урежда паметна вечер за две от своите починали членки – Евгения Димитрова и Рена Попова“. Макар за книгите на Димитрова навремето да са излизали рецензии, сред които и от Кирил Христов, съдбата на нейното творчество е да потъне в забрава. Проф. Милена Кирова пише в послеслова към романа, където го анализира: „Най-общо казано, Зара е портрет на женската психика в един исторически кръстопътен момент: вече разбудена и все още потисната, интелигентна и ограничена в старите предразсъдъци, свободолюбива, обаче по онзи егоистичен начин, който европейската интелигенция придобива с философския модернизъм от 19 век.“