Диригентът Георги Димитров и виолончелистът Ромен Гариу са звездите в концерта на радиосимфониците „Духът на Франция“

„Концерт, който не бива да пропускате“ – така най-кратко можем да анонсираме предстоящата изява на радиосимфониците, включена в юбилейния им, 70 -ти сезон. Големият български диригент Георги Димитров, чието име винаги е гаранция за висок професионализъм и незабравими музикални преживявания, застава начело на оркестъра в една изискана френска програма, в която ще чуем Концерта за виолончело на Едуард Лало и „Малка сюита“ и „Три ноктюрни“ от Клод Дебюси. Солист ще бъде звездният Ромен Гариу, един най-търсените виолончелисти в света през последните години, а освен Симфоничния оркестър ще участва и Женският хор от състава на Смесения хор на Българското национално радио, подготвен от Любомира Александрова.

Диригент със световно признание, Георги Димитров е музикант от най-висока класа. Завършил е БДК (понастоящем НМА „Панчо Владигеров“) в класа на проф. Влади Симеонов, след което специализира при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург. Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Швейцария, Испания и др. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.
Ромен Гариу започва да свири на виолончело на петгодишна възраст. Носител е на първи награди от престижните конкурси „Чайковски“ в Москва, „Ростропович“ в Париж и втора награда от конкурса във Виня дел Мар, Чили. Удостоен е и с наградите Mécénat Société Générale и Fondation Meyer. Талантливият френски виолончелист е сред най-изявените музиканти през последните години. Изключителното му звукоизвличане и богата палитра от тембри го правят желан гост в най-престижните световни концертни зали. Сред тях са „Музикферайн“ и „Концертхауз“ – Виена и Берлинската филхармония. Има записани концерти във Радио Франс и музикалната телевизия Mezzo.
Eдуард Лало пише своя Концерт за виолончело в ре минор през 1876 година, в сътрудничество с известния белгийски виолончелист Адолф Фишер. Творбата е представена за първи път пред публика на 9 декември 1877 година в Cirque d'Hiver, Париж. Солист е самият Фишер. Успехът е толкова голям, че седмица по-късно, на 16 декември, програмата е повторена. Веднага след това Адолф Фишер заминава на турне и на 13 януари 1878 концертът е изпълнен във Виена под диригентството на Ханс Рихтер, а на 16 януари – и в Лайпциг, където диригент е Карл Райнеке. Концертът е в три части: 1. Prelude, lento – Allegro maestoso; 2. Intermezzo, andantino con moto – Allegro presto – Andantino – Tempo I 3. Introduction, andante – Allegro vivace . Във финала на творбата е използвана темата от сарсуелата „Човекът е слаб“ на Франсиско Асенхо Барбиери. Същата тема използва и Сарасате в своята първа хабанера, публикувана през 1878 година, почти веднага след концерта на Лало. Виолончеловият концерт на Лало влиза трайно в репертоара на повечето от водещите световни изпълнители. Сред музикантите, които са го записвали, са Андре Навара, Гаспар Касадо, Жаклин Дю Пре, Йо Йо Ма, Пол Тортелие и др.
„Малка сюита“ на Клод Дебюси е написана през 1886-1889 за пиано на четири ръце. Впоследствие са й правени много транскрипции, най-значимата от които е оркестровата версия на колегата на Дебюси - Анри Бюсер. За първи път сюитата е изпълнена публично на 2 февруари 1889 от Дебюси и пианиста и издател Жак Дюран, по време на сбирка в един от парижките салони. В това свое произведение композиторът преднамерено използва проста и прозрачна хармония. Целият интонационен строй е по-прост дори от Арабеските, макар че в същото време съдържа в себе си редица обещания. Тъй като композицията е на нивото на опитни любители-пианисти, се предполага, че тя може би е написана по поръчка (доста вероятно е това да е бил самият Дюран). Основание за такова предположение дава и фактът, че простотата на сюитата е в ярък контраст с модернистичните творби, които Дебюси композира по това време. Произведението е кратко, цялостното му изпълнение трае не повече от около 13 минути. Сюитата е в четири части, първите две от които са вдъхновени от поеми на Пол Верлен от стихосбирката му „Галантни празници“ . Заглавията на частите са: 1. В лодката 2. Шествие 3. Менует 4. Балет.
През 1907 „Малката сюита“ е оркестрирана от колегата на Дебюси - Анри Бюсер - и публикувана от „Дюран и Филс“. Творбата бързо си извоюва популярност и охотно се изпълнява и в наши дни.
Още не завършил първото си зряло симфонично произведение „Следобедът на един фавн“, през 1894 година Дебюси замисля симфоничния триптих „Ноктюрни“. Първоначално те е трябвало да бъдат за соло цигулка и оркестър и да са посветени на Еужен Изаи, когото композиторът смятал за единствения възможен изпълнител на творбата. Впоследствие обаче замисълът се променя, и в продължение на три години Дебюси работи над трите ноктюрни като произведение за симфоничен оркестър. Премиерата на „Ноктюрните“ е в Париж, на концертите „Ламурьо“, на 9 декември 1900-та година. Но тя не е пълна: тогава под диригентството на Камий Шевияр са изпълнени само първите две ноктюрни – „Облаци“ и „Празници“, а „Сирените“ са прибавени към тях едва година по-късно, на 27 декември 1901-а година. Тази практика на разделно изпълнение се запазва и през следващото столетие – последното „Ноктюрно“, което е с хор, звучи значително по-рядко. Програмата на „Ноктюрните“ е известна от самия Дебюси. Ето какво гласи тя: „Заглавието ноктюрни има най-общо значение и в известен смисъл е по-скоро декоративно. Тук не става дума за обичайната форма на ноктюрното, а по-скоро за впечатленията и усещането за светлина.“ Музиката на творбата провокира към паралели с картините на френските художници-импресионисти, които обичат да рисуват въздушните струи, блясъка на морските вълни, пъстротата на празничната тълпа. От друга страна, френските критици отбелязват, че трите „ноктюрни“ на Дебюси – това е звукопис на три стихии: въздух, огън и вода, или изражение на три различни състояния: съзерцание, действие и упоение.

Чуйте разговора на Светлана Димитрова с Ромен Гариу

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чуйте запис на концерта на Симфоничния оркестър на БНР, състоял се на 15 февруари в зала „България“ – първа част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чуйте запис на концерта на Симфоничния оркестър на БНР, състоял се на 15 февруари в зала „България“ – втора част част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Споделете

Диригентът Георги Димитров и виолончелистът Ромен Гариу са звездите в концерта на радиосимфониците „Духът на Франция“

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 октомври 2024 г.

Васил Казанджиев на 90 години

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Нова сесия на европейската културна програма за трансгранична мобилност

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

11-о издание на фестивала за иновативно изкуство "180 градуса"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР