Страдание и надмогване в „Запазена марка“ на радиотеатъра

В седмицата (17 - 21 декември), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта. Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата, че светът, в който ни се налага да живеем, далеч не е самото това, което виждаме, и за да постигнем себе си в него, трябва да се надмогнем.
И отново тук не става дума за мистика. В някои от произведенията, които предстои да чуете, наистина има фантастични мотиви, особено силно личи това в „Портретът на Дориан Грей“ (произведението ще звучи в петъчната нощ) на висналия над всяко време Оскар Уайлд, но и в „Аугустус“ (него ще чуете на 19-и, сряда) на съзерцателния Херман Хесе. Това прави вярата в другото, в над реалното, централен сюжетен механизъм, но темата на произведенията си остава човешкото, сегашното, реалното. Обединяващата нишка тук, както и в останалите три радиопиеси – „Елада, Пиньо и времето“ (която ще чуете на 17.12), „Балада за Георг Хених“ (за нея е отреден 18.12, вторник) и „Фабиан“ (на 20.12, четвъртък) остава убеждението, че единствено чрез съзидателна сила човекът може да надмогне страданието, тоест да надмогне себе се си.
Под съзидателна сила нямам предвид единствено изкуството, макар то по един или друг начин да е ключово и за петте произведения, а онова почти необяснимо състояние, в което човек е готов да даде повече на света, отколкото иска да вземе. Безспорно най-ярък пример за това откриваме в драматизацията по разтърсващото произведение на Виктор Пасков, неговата най-майсторска балада, в която създаването на една цигулка, на един бюфет или на вътрешния свят на едно дете са механизмите за преодоляване на старостта, бедността и бездушието и в последна сметка на човешкото.
Може на пръв поглед връзката между конкретните произведения да не е чак толкова видима, заради силно политическия нюанс на „Балада за Георг Хених“, откровено романтическата, дори декадентска страна на Оскар Уайлд и тихата човечност на Хесе, но ако оголим произведенията до толкова, че да стигнем до техния художествен нерв, ще видим едно негово лице, в което емпатията, способността за чистосърдечно общуване между хората се превръща в единствения механизъм за достигането до божественото.
Човешкото безспорно е и основа тема на „Фабиан“. Произведението е по едноименния роман, написан от Ерих Кестнер – писател, когото винаги първо свързваме с произведението му за деца – „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Двойната Лотхен“ и др. В това произведение за възрастни обаче ще видим Кестнер в другата му светлина,  която (както по ирония на съдбата често се случва) заема по-голямата част от неговото творчество. Тук Кестнер  в лицето на своя „Фабиан“ е бездействен светски, политически, ироничен и разобличаващ, но дори и бездействието си успява да запази моралната си позиция и да надмогне онова, което не приема, като го напусне.
 Мисля си, че петте произведения – „Елада, Пиньо и времето“, „Балада за Георг Хених“, „Аугустус“, „Фабиан“ и „Портретът на Дориан Грей“, които ще чуете в нощите от тази седмица, ще разкрият пред вас още много връзки помежду си. Както и че те до едно показват това, което директно се казва в радиопиесата, която предстой да чуете в понеделник: „Господ е събрал под едно небе шарен свят – добри, лоши, честни, подлеци – всякакви и всички напират да живеят под едно име – човеци, демек.“