Котката на щастието

Старите японски легенди разказват, как някога едно коте спасило княза на Хиконе от сигурна смърт като му показало вратата на храма Готоку-дзи в Едо (днешно Токио). В една страховита буря то, съвсем навреме, вдигнало бялата си лапичка и тя проблеснала в тъмното така, че князът успял да притича към портата, миг преди огромна мълния да изпепели дървото, под което се криел дотогава. Благодарният княз става благодетел на храма и дава пари за неговото възстановяване. По-късно Готоку-дзи става родов храма на фамилията на княза. Всяка пролет там се провежда специална церемония, в чест на „котешкия благодетел“ и се продават фигурки на котета с вдигната лапичка. Наричат ги манеки-неко.
Манеки-неко буквално означава „котката, която кани“. Наричат я още „котката на щастието“. Тя е един от най-известните талисмани в Япония – може да бъде видяна пред магазини и ресторанти, продават котешките фигурки и като сувенир. Най-често е направена от глина и порцелан, но има и дървени и метални фигурки. Най-старите са изработени от камък. Манеки-неко има златно звънче на врата и държи различни предмети: чукът предвещава богатство, монетата е за късмет, а рибата (най-често шаран!) носи изобилие и щастие. Вярват, че вдигнатата лява лапичка привлича парите, а дясната – личното щастие. Значение има и цветът на котето – чернобялото е най-късметлийско, но казват, че и бялото носи щастие, а черното предпазва от зли сили.
Когато видиш такава фигурка с вдигната за поздрав лапа и ти трябва да я поздравиш, за да задействаш силата на талисмана. И – нещо любопитно: покемонът Мяут също е вдъхновен от манеки-неко, само че, за разлика от котешката фигурка, той не държи монета – тя е проектирана на челото му и му служи като оръжие.
Още за традициите на Япония можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 15 ноември, в четвъртък, от 17 часа, по програма „Христо Ботев“.