Срещите на Виолета Цветкова "Насаме с незабравимите"

"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е хубаво да помним незабравимите. Точно с тази цел – да помним, да уважаваме, да осмисляме, да ценим – журналистката Виолета Цветкова пише "Насаме с незабравимите". Книга с 45 разговора с някои от най-известните и обичани български актьори, писатели, кинаджии, художници и учени, които вече не са между нас, но следите им остават. Сред тях са Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Крикор Азарян, Иван Андонов, Коста Цонев, Димо от P.I.F. и други.

Без да имат претенцията за изчерпателни творчески портрети на личностите, за които разказват, текстовете в книгата са по-скоро моментни снимки на техния професионален, емоционален и обществено ангажиран поглед в даден период от живота им, често на фона на общо случващото се у нас и по света. С това някак се превръщат в пъстър и вълнуващ портрет на българското общество през последните 30 години. В това общество от спомени откриваме НЕсърдити старчета, НЕостарели любимци, НЕподражаеми дами, НЕзабравени вдъхновители, заради които можем да си кажем: "Искаме и ние като тях!".

Всички текстове, побрани в "Насаме с незабравимите", са се случили тъкмо така – насаме с Виолета Цветкова (на снимката в текста). Те са плод на дългогодишната ѝ работа като журналист – редактор, отговорен редактор и завеждащ отдел "Култура" във вестниците "Континент", "Новинар", "Труд" и в сп. "Паралели".

"Аз самата много се вълнувах през тези повече от 30 години, през които правех големите си интервюта" – казва авторката. – "И не знам, някак си приемаха ме, отваряха душите си. Много от тях ме канеха вкъщи, отваряха домовете си, отваряха архивите си. Ето сега си спомням, Тодор Динов - този легендарен режисьор аниматор, - той вече беше много възрастен, когато го помолих за интервю и той ме покани вкъщи и ми показа цялата си библиотека, рафтове с много книги, и ми каза: "Виолета, тук е целият ми архив, тук е целият ми живот!". И отваряше ли отваряше шкафове, показваше рисунки, сценарии, много неща. Ами как да не се вълнува човек?!"

Всяка една от тези 45 личности допуска Виолета Цветкова в личния си свят, а тя подхожда към отделния свят с отношение и уважение.

"Стоях пред тях, стараех се да съм на заден план, те да са на предна линия, да дам на тях думата, тях да покажа, да представя. Аз можех само да ги насочвам с въпросите си, да се опитвам да извадя от спомените им, от разсъжденията им неща, които вълнуват читателите, които вълнуват мен, които вълнуват всички у нас през тези дълги години на преход, и слава богу - те го правеха", обяснява Цветкова.

Защо журналистката често си припомня думите на художничката Магда Абазова, която всяка сутрин си казва: "Хайде, чакат те велики дела, а ти си губиш времето в сън!", и коя е Сълза Петканова, оказала толкова силно влияние върху авторката на "Насаме с незабравимите"?

Как всъщност Виолета Цветкова усеща, че настъпил моментът да се появи книгата ѝ с разговори портрети? Чуйте в звуковия файл.