До 1989 г. българската литература беше доминирана от т.нар. „априлско поколение“, обсебило властовите механизми в културното поле. И независимо 
че имаше опити това поколение – ако не да бъде изместено от престола, то поне да бъде плахо оспорено било от „тихата лирика“ през 70-те, било от „площадната поезия“ през 80-те, то до края на господството на социалистическия реализъм запази легитимните си и приоритетни позиции. А това значи парафиране какво да се публикува и какво не, кой автор да бъде критикуван, а кой – апологетизиран, кои и какви книги да бъдат награждавани… Тъй че, макар да ни се вижда странно, поколенията и цензурата през социалистическата епоха са преплетени, а по какъв начин – това разбираме от две новоизлезли книги: „Поколение и поезия 1956-1989“ на доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и „Цензурата върху българската литература и книга“ – сборник с материали от научна конференция, организирана от Департамент „Нова българистика“, проведена в НБУ на 9 юни 2017 г. Книгите се занимават с периодизация и външен натиск, но безспорно те ни помагат да разберем и нещо, което все още ни учудва в днешно време – наличието на вътрешна цензура не само у журналисти, но и у творци на словото. Тъкмо тези въпроси предаването „Премълчаната история“ разгръща пред слушателите си в броя от 3 октомври с гост доц. Пламен Дойнов.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
