Софийска градска художествена галерия взе за своя запазена марка концептуалните изложби, които не просто представят един или друг художник, един или друг период от българското изобразително изкуство, а изграждат разказ за развитието на това изкуство, за неговите търсения, за неговите открития, за неговите постижения.
Такава изложба е и „Между традицията и модернизма“ (3 май-5 август 2018 г.), която събира в себе си всички онези теми и сюжети, вълнували българските художници през 10-те и 20-те години на миналия век. Както се казва с теоретичната обосновка на експозицията: „Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата.“
По-подробно и задълбочено за изложбата в предаването „Премълчаната история“, което винаги се е интересувало от историята на българския художествен живот, ще говорим с директорката на СГХГ Аделина Филева и куратор на изложбата, както и с другите двама куратори на „Между традицията и модернизма Станислава Николова и Любен Домозетски.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg