Преди около месец в Министерството на културата бе официално представена новата книга „Лазар Николов – страници от архива“, съставена от проф. д-р Юлиан Куюмджиев. На 27 март в регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе и Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ ще обърне внимание на този изключително ценен сборник с документи, даващи представа не само за малко познати или съвсем неизвестни факти и епизоди от живота и творчеството на композитора Лазар Николов, но и за историята на България и българската музика от втората половина на ХХ век. Трябва да призная, някои от документите изглеждат доста страховито. Дори попитах проф. Куюмджиев дали не мисли, че едно такова издание би могло (би трябвало) да провокира поне един от съвременните български писатели за книга от рода на „Шумът на времето“ на Джулиан Барнс, където главен герой е прочутият руски композитор Дмитрий Шостакович.
„За съжаление, освен на професионалните музиканти (и то далеч не на всички) Лазар Николов не е много познат... Уникална личност, наистина уникална, защото виждате и от книгата, че той не се е огънал под никакъв натиск. А е имало много сериозен. И то не един и два пъти... Животът му е бил изключително труден и това е поразителното, че той никога не си е позволил да направи компромис, независимо от всичко: че е стоял без работа, че не са били публикувани много от произведенията му. Например „сагата“ с Първата клавирна соната – 16 години отлежава! Толкова е „страшна“ тя за тогавашното време. А тя дори не е атонална...“ – казва Юлиан Куюмджиев.
Всеки читател ще направи собствените си изводи за приноса на новата книга. На първо място, разбира се, безценен е чисто историческият документ, историческите спомени на Лазар Николов. Включени са изключително интересни страници, писани през 1995 година, със спомени за 1944 и 1945. На второ място – оценките на композитора за негови колеги и отделни техни творби (например за композитора Стефан Икономов, или напълно неизвестното досега изказване за „Оратория за нашето време“ на Любомир Пипков). И съвсем не на последно място – записките, в които Лазар Николов е разсъждавал върху естетически въпроси.
„Има еволюция, той самият говори за това. Говори в един текст за периоди, когато дава оценка на своето творчество, но принципно разлика във възгледите му за музиката няма. Той остава привърженик на тъй наречената „абсолютна музика“, на класическите жанрове – просто ги развива, обогатява. Както той неведнъж е казвал: „Аз не се смятам за новатор“. А беше определян като „авангардист“ – с отрицателен знак, разбира се... Ако той беше получил всички облаги и титли рано (защото той ги получи много късно, след като всички други негови съвременници вече ги имаха от десетилетия), може би нямаше да създаде това творчество... Искам да припомня последното му интервю във вестник „Култура“, където го питат каква трябва да бъде връзката на твореца с държавата. И той казва: „Никаква“. Тоест, творецът трябва да има свобода, дори с цената на несгоди“.
В звуковия файл чуйте интервюто с проф. д-р Юлиан Куюмджиев за „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg