Ги Фоаси, Франсоаз Дорен, Жанин Вормс, Колет и Ален Тасиа са авторите на пиесите през следващата седмица в Запазена Марка Радиотеатър. С техните текстове определено можем да получим впечатление за онази особена разновидност на сценичната драматургия, която може да се реализира в манималистични условия с малко действащи лица и публика от 40-50 човека, с прости и условни сценични хватки, и която обаче наблюдаваме от съвсем близо, направо интимно, общуването е пълноценно и директно, без условността и дистанцията, които предполага и създава истинската театрална зала. И нещо важно от концепцията на създателите му – да се изразяваш без никакво табу.
Концепцията за Café-Théâtre/кафе-театъра датира от 1960 година. През онази година Maurice Alezra отваря в La Vieille Grille/Старата Решетка, един магазин за хранителни стоки и напитки в Париж, първия кафе-театър, където са представяни спектакли, поезия и песни. През 1966 Bernard Da Costa, френски драматург, отваря първия истински Кафе-театър, който носи това име, в кафенето Royal, пак в Париж, който работил три месеца. След това започват да никнат и изчезват като гъби и през 1977 в Париж вече има 21 кафе-театри. Този типичен феномен на 60-те и 70-те дължи успеха си на необходимостта от обновяване на театъра, които се стреми да открие и да насърчава автори, актьори, режисьори, които твърде често са оставени зад вратите на традиционните театри.
В понеделник, 26 март е „Да почакаме духовата музика” от Ги Фоаси, един от обичаните автори на френския кафе-театър, който определено може да бъде назован за последовател на Бекет и Йонеско и представител на хронологично следващото поколение френски драматурзи. Да почакаме духовата музика е чудесен пример за трудно постижимото съчетание от качество и лекота, без ни най-малкия, без абсолютно никакъв компромис със сериозността на съдържанието, дълбочината на темите и посланията.Един японски издател публикува в антология на съвременния световен театър една от пиесите на Ги Фоаси, и по този начин отваря пътя за едно дълготрайно и много успешно представяне на автора в Япония, което довежда дори до сформирането на японска театрална компания, която през 1976 г. приема името Театър Ги Фоаси и се посвещава изключително на неговите пиеси. Около 40 са пиесите на Фоаси, които имат постановки на японски език и ето един от театралните японско-фрренски афиши на „Да почакаме духовата музика”.
„Да почакаме духовата музика” е написана от Ги Фоаси през 1975 и 20 години по-късно поставена от Радиотеатъра с режисьор Илия Атанасов и виртуозните гласове на Татяна Лолова, Илка Зефирова и Петър Пейков.
Във вторник от 2.00 пиесата има заглавие „Шлагерът”. Нейната авторка е актриса, автор на текстове за песни, включително и текстове за Шарл Азнавур и Селин Дион, автор на 20-ина романа и драматург. Франсоаз Дорен написва „Шлагерът” през 1976. Нашата постановка е на режисьора Николай Колев с участието на Ани Бакалова, Славка Славова, Милена Гераскова, Васил Димитров, Владимир Люцканов, Вълчо Камарашев и други.
В сряда от 2.00 е още един шлагер „Имаше ли дървета, нямаше ли дървета” на Жанин Вормс. Постановката е от 1992 с режисьор Илия Атанасов и с гласовете на Петя Силянова и Ивайло Герасков.
В четвъртък в 2.00 е „Балдахинът” на Колет с участието на Елена Кънева и Никола Стефанов. Преводът, адаптацията за радио и режисурата е на Ребека Арсениева. Колет е непопулярна в България, но изключително интересна френска авторка, номинирана за Нобелова награда за литература през 1948. Цялото и име е Sidonie-Gabrielle Colette. Колет е актриса, мим, журналист и драматург. Като драматург Колет получава признанието на двама изключителни френски автори Андре Жид и Анри де Монтерлан, въпреки че общо взето е била недооценена. Колет става член на Белгийската Кралска Академия, носител е на ордените на Почетния легион. Има изключително интересен живот и през 2018 Кийра Найтли изиграва ролята на Колет във филма Колет.
В петък, този път от 2.30, е „Приказка за морето и вълнит” на Ален Тасиа с участието на Виолета Бахчеванова, Явор Спасов, Милена Гераскова и Александър Притуп. Превод и режисьор Ребека Арсениева.
Приятна нощна седмица с френските кафе-театрални шлагери.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg