Защо Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари? На тази дата през 1971 година в иранския град Рамсар е подписана Международната конвенция за влажните зони, известна като „Рамсарската конвенция“. Една от целите за широкото обществено отбелязване на годишнината от подписването на конвенцията е да се обърне по-голямо внимание на хората по света, да се напомни за тези удивителни места. Те имат важна роля като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и други видове поминък. Влажните зони са безценен ресурс и в областта на еко-туризма: като орнитоложки маршрути, създаване на допълнителни възможности за здравословен живот, спорт и отдих. Всяка година за празника се избира определена тема. Тя поставя акцент върху конкретен проблем. През 2018 г. на фокус са „Влажните зони и устойчивото градско бъдеще“.
Има изкуствено създадени влажни зони, но естествените са сред най-ценните природни богатства на Планетата, тъй като представляват едни от най-продуктивните места. Обитавани са от редки животински и растителни видове. Играят изключително важна роля в кръговрата на водата, възстановяват водните запаси, подхранват и пречистват подпочвените води.
За съжаление, влажните зони са подложени на непрекъснат агресивен натиск от дейността на хората: пресушаване, бетониране, застрояване, замърсяване, промени във водните течения и други. Проблемът е от световно значение. Например, през последните 150 години са били унищожени близо 80% от естествените влажните зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа. У нас най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.
В България опазените екосистеми заемат едва 0,1% от територията на страната, затова се нуждаят от постоянно внимание и закрила.
Сред оцелелите зони, в Бургаска област има няколко природни съкровищници, като местността „Пода“, комплекс Ропотамо, Атанасовското езеро и Поморийското, езерото Вая. Как да се променят към по-добро знанията на хората и техните нагласи да пазят за поколенията съхранените безценни места?
Повече за празника и за неговите най-интересни измерения разказва Радостина Ценова от Българската фондация „Биоразнообразие“.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg