Когато един автор назовава произведението си на името на едно реално съществуващо и добре познато в продължение на дълги епохи място, интригата струи още от заглавието, защото е ясно, че този автор има да каже нещо нечуто дотогава за това добре познато място и в същото време е твърде вероятно, ако не и съвсем сигурно, че огромна част от тежестта на неговия замисъл лежи върху раменете на твърдото предположение, че името ще призове в главите на читателите едни и същи образи, един и същи контекст, едно и също подгряване.
Когато обаче текстът е експортнат в чужда езикова среда, в която няма железопътна гара на име Виктория, застанала непокътнато в централната част на централния град вече 178 години, разчитаме на любознателността и асоциативното мислене за присъединяване към онова универсално подгряване. Режисьорът Асен Гаджалов и актьорите Николай Антонов и Малин Кръстев в постановката на Радиотеатъра, която ще чуете далеч след полунощ, в 2.30 работят за това.
И така, „Гара Виктория“ е скеч, 10 минутна пиеса за двама актьори. Публикувана е през 1982 заедно с „Нещо като Аляска“ и „Семейни гласове“ в една обща книга с пиеси, чието заглавие е „Други Места“ / Other Places. Тотално отклонение от замисъла на туристически справочник, репортажен разказ или дори другата крайност – мистификация. „Другите места“ на Харолд Пинтър са въображаеми и в тях неконтролираната и неконтролируемата игра на паметта, непредсказуемите обрати, комичните съвпадения и случайности са тези, които определят физиономията на мястото.
Детайл от архитектурната скица на Уилям Блок даде храна за визуализацията на тази нереалистична, субективна, игрива и впечатляваща гара Виктория.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg