Ханну Линту: В момента Финландия е много атрактивно място за музикантите

В „Неделния следобед“ направихме своеобразна „реклама“ на Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ в понеделник, когато излъчваме само концерти от Международния обмен на Еврорадио. Декемврийските понеделници ще бъдат посветени на Финландското национално радио по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия (6 декември 1917) и 90-годишнината от създаването на Симфоничния оркестър на Финландското радио. По този повод колегата от Финландското радио – музикалният журналист Янне Коскинен, бе така любезен да съдейства на българските си колеги за интервю с главния диригент на СО на Финландското радио – Ханну Линту, изключително талантлив и достоен професионалист.
Разговорът ми с Ханну Линту започна не с въпрос, а с признание. Исках да си призная отново (след като бях го написала в предварителната кореспонденция с неговата асистентка), много исках лично да му кажа, че съм влюбена в неговия оркестър! СО на Финландското радио действително е изключителен ансамбъл. Тъй като в последните години аз отговарям за поръчките и разпределението на концертите от Международния обмен на Еврорадио, ми се налага да прослушвам стотици концерти от цяла Европа, но точно финландските са прекрасни! „Можете да ми вярвате“ – казах на г-н Линту, „имам огромен избор, но вие сте много специални за мен!“. Според скромното ми лично мнение оркестърът на Финландското радио е в челната тройка на всички европейски радиосъстави и в случая става дума не за нещо друго, а за отличителен звук – звук и енергия! Не мога да забравя едно великолепно концертно изпълнение на първото действие от Вагнеровата „Валкюра“ от септември миналата година с Карита Матила. Сложих си слушалките, пуснах звуковия файл, първо имаше някаква симфония на Моцарт, а после започна „Валкюра“ и още с първите тактове си казах: „Боже, какъв щрайх!“. Добре си спомням и друг негов концерт от миналата година – с невероятна Пета симфония на Шостакович. Звукът на този оркестър носи някаква специфична и много специална енергия, не мога да я обясня, просто знам, че е превъзходна. Забелязала съм, че много от достойните световни диригенти идват в Хелзинки, за да застанат на пулта на Финландското радио – имена като Херберт Бломстед, Кент Нагано, Марк Елдър, Роджър Норингтън, Андраш Шиф...

Разбира се, най-напред трябва да благодаря на диригентите, които са били начело на оркестъра преди мен – Сакари Орамо и Юка-Пека Сарасте. Самите те са великолепни цигулари и са работили много с ансамбъла. И двамата са имали обширен репертоар. Това е нещото, което исках да продължа. Искам моят оркестър да може да свири барок, да свири класика по много съвременен начин. Искам да развивам романтичния саунд на оркестъра и, разбира се, музиката на ХХ век винаги е била част от репертоара на нашия състав. Тъй че, искам да развивам много видове звук едновременно. Това е вид традиция на оркестъра ни, тъй че имах много добра отправна точка, когато започнах преди пет години. Разбира се, откакто започнах, в оркестъра се наложиха много промени. Много от старите, опитни музиканти се пенсионираха, но в същото време постъпиха действително фантастични млади инструменталисти от целия свят. В момента Финландия е много атрактивно място за всички музиканти, защото, както знаете, много оркестри в различни европейски страни се съкращават, намаляват, някои радиокомпании просто премахват оркестрите си. Така че има много млади музиканти, които търсят някакво сигурно място, където просто могат да работят спокойно и където културата се цени. И така – всичко е комбинация от много неща, а и много неща се промениха откакто се преместихме в новата ни концертна зала „Musiikkitalo“ преди около пет години.

Това изцяло промени звука на оркестъра, защото преди това свирехме в зала „Финландия“, която е в прекрасна сграда, но с ужасна акустика и когато се преместихме на новото място хората ми започнаха да произвеждат звука по-свободно, направихме много експерименти в посока промяната на определени похвати. Започнахме да правим и записите си в новата зала, това също помогна много. Така че става дума за комбинация от много неща. Сега усещам, че имаме добра енергия и сила и всички онези диригенти, които споменахте, те искат да идват тук, защото им даваме много време за репетиции и аз усещам, че те се срещат с оркестър, който има силно желание да научи нови неща от сър Роджър Норингтън, да свири с Кент Нагано, да свири Шостакович с Марк Елдър, защото те смятат, че научават по нещо от всеки диригент. Това не е оркестър, в който всички смятат, че знаят всичко, те искат да се учат от всеки на пулта. Затова мисля, че диригентите се чувстват добре дошли тук. Разбира се, всичко е и част от личната връзка – аз ги познавам, оркестрантите ги познават, те искат да идват, публиката е ентусиазирана, тъй че... Да, мисля, че това обяснява малка част от причините. Разбира се, както казвате и Вие, това е нещо в манталитета на финландците. Забелязах, че един от въпросите Ви беше за финландския манталитет. Едно характерно нещо е, че ние сме много свенливи. Не сме достатъчно добри в това да изразяваме себе си вербално. Което означава, че сме добри в музицирането, защото там няма нужда да се говори.