Женският поглед към киното – актрисата Елена Петрова за киното като убежище

Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява.

Често обаче човек обругава изкуството и иска собственото му его да го обслужва и точно това не бива да допускаме като общество и цивилизация. А нищо не върви в държавата, защото има огромен проблем със зачитането на авторитетите.

Театърът е храм, сцената - изповедалня, а киното - времеубежище. Едно от на-хубавите неща, на които можем да се насладим, е тишината, мълчанието преди следващата дума. Първите филми на Елена Петрова са без думи, което я превръща - както самата тя казва - в много мълчалива актриса и в това има голямо предизвикателство. Всичко трябва да изразяваш с езика на тялото си, с очите си, всичко трябва да минава през теб и да достига до партньора, с когото играеш, и съответно до зрителите, и да покрива очакванията на режисьора.

"На един снимачен екип, ако му дадат да управлява държавата за три месеца, ще се справи много добре, защото абсолютно всеки си е на мястото и знае какво трябва да прави", казва Елена Петрова по повод дисциплината на актьорите по време на заснемането на един филм или сериал.

Освен дисциплинирани и изпълнителни обаче актьорите са и много наивни, допълва Петрова.

"Това е така, защото вървейки по пътя на киното, въобще на актьорската професия, ти винаги се доверяваш на хора. Първо на режисьора, който те води по един път, който ти въобще не знаеш какъв е, не знаеш докъде ще стигнеш. Изважда от теб неща, които по някога дори не подозираш, че притежаваш, което е най-хубавото. Аз това си пожелавам винаги - искам срещу мен човек, който иска от мен. Който иска да изважда от мен, който се опитва да вникне зад очите ми, вътре в душата ми, да усети потенциала ми за друг вид работа, а не клишето или нещо, което досега винаги съм правила. Искам да измъква други неща."

Защо никой не може да те изпревари, когато си на собствения си път, и защо, това, което е за теб - е само за теб? Защо светът принадлежи на жените и защо е важно кого ще допуснеш до вътрешните си стаи? Защо липсва повече българско детско кино и какво правим за това да подпомагаме пътя на децата, които са безспорното бъдеще на света? Какво е "Свят и храм" и защо Елена Петрова си почива с филми?

Чуйте в звуковия файл.